10 причини да се махнеш от социалните мрежи (Джарон Ланиър)
10 причини да се махнеш от социалните мрежи (Джарон Ланиър)
превод: Иво Димов
Джарон Ланиър (Jaron Lanier) е американски компютърен учен, визуален артист, писател на тема философия на технологиите и композитор на съвременна класическа музика. Известен е като съ-основател на виртуалната реалност. През 1985, заедно с Томас Цимерман, основава VPL Research, Inc. – първата компания, която продава VR очила. Автор е на книгата “10 аргумента да изтриеш акаунтите си в социалните мрежи веднага“ (2018), както и на други заглавия като: „Ти не си джаджа“ (2010), „Кой притежава бъдещето?“ (2013) и „Зората на новото всичко“ (2017)
Следващият текст представлява превод на участието на Джарон Ланиър в американската телевизия C-SPAN2 в предаването BookTV, където авторът говори за книгата си „Ten Arguments for Deleting Your Social Media Accounts Right Now”, и което участие може да бъде намерено в YouTube под заглавието „10 Reasons to Get Off Social Media - Jaron Lanier“ в канал на име „The Artificial Intelligence".
10 причини да се махнеш от социалните мрежи
[Въведение]
Харесва ми това със сядането на стола. Защото чувството е повече като да съм на вашето ниво, вместо да съм като професор.
Както сигурно вече сте забелязали издадох книга на име „Десет причини да изтриеш акаунтите си в социалните мрежи веднага“ („Ten Arguments for Deleting Your Social Media Accounts Right Now“). Защо бих ви предложил да правите това? Тези от вас, които ги имат, вероятно са пристрастени и е толкова полезно да ви кажа това, колкото да кажа „спри залаганията, те са лоши за теб“. Защото ако си пристрастен, си пристрастен. И това е всичко. А дори и да не си пристрастен, компании като Facebook имат т.нар. “мрежови ефект“ (network effect log), което значи, че всички са в тях, защото всички останали са в тях и няма къде другаде да се отиде. И няма как да се координираме и да напуснем едновременно. Затова сме леко заседнали вътре. Това е вярно също.
Тогава защо, по дяволите, ви карам да направите нещо, което много малко от вас ще направят? Причината е, че дори ако малко от вас го направят, мисля че това би било толкова важно, че да направи разликата за това дали нашият вид ще оцелее или не. Затова. Звучи ли като преувеличена алармистка идея? Не би трябвало. Реално е. Така че нека поговоря малко защо мисля, че това е толкова важно.
[Бихевиоризъм]
Добра отправна точка е – понеже това е проблем обвързан с науката, ще използвам стила на научна лекция, но само леко, без да задълбавам – потокът от научни изследвания наречен „бихевиоризъм“. Бихевиоризмът започва през 19-ти век. Това е дисциплина, в която се опитваш да промениш поведенческите модели на живо същество – може да е животно, може да е човек – и го правиш методично, правиш го алгоритмично. Наблюдаваш какво съществото прави, даваш му внимателно нагласени преживявания в отговор на това, което прави, и оттам успяваш да го промениш. Това е различно от начина, по който животни и малки деца са тренирани преди това, въпреки че винаги използваме награда и наказание с бебета от най-ранните дни. Но преди сме шептели в ухото на коня, преди сме гушкали бебето – т.е. има го и другото ниво на интуитивна връзка. Бихевиоризмът казва: „Не. Искаме да махнем тази част, да ограничим променливите“. Известен бихевиорист на име Б.Ф.Скинър предлага формален начин да направим това наречен „Кутията на Скинър (The Skinner Box)”. Всички са чували израза?
Идеята е да създадеш контролирана експериментална среда, в която да сложиш плъха, или човека, или който и да е затворникът, и в която те нямат много случайни стимулации. Те са в тази среда, в която ти контролираш какво им се случва. Стимулите в науката бихевиоризъм са обикновено разделени на „награда“ и „наказание“ или „положителна“ и „негативна“ обратна връзка. Типичен пример от 20-ти век е бисквитка като награда и електрошок – за наказание. Има много странен социологичен феномен, който се свързва с пионерите бихевиористи. Те стават известни личности с това, че са плашещи (с това, че са creepy[1]). Наистина е особено. Имаме известни бихевиористи правещи неща като доказване, че могат да вземат човешко дете и да го накарат да се страхува от животни завинаги, като просто го обусловят да се страхува от тях. Представяте ли си, че това е знаменит публичен експеримент? Б.Ф.Скинър е един от първите хора, които някога експериментират с потребителски преживявания в дигитална мрежа. И той искал да използва дигитални мрежи, за да обуслови и накара обществото да трансцендира идиосинкразията – с други думи да накара обществото да надскочи индивидуалното мислене/особености на човека, да "трансцендира странни измамни идеи като свободата"… Той е бил наистина плашещ.
[Бихевиоризъм и компютри]
Има забавно нещо в бихевиоризма. Първият път, в който той пресича пътя си с компютрите, е в много ранната история на компютрите, и се случва чрез лице на име Норберт Винер (или Норбърт Уийнър). Норберт Винер е един от ранните компютърни учени. Той е един от първото поколение, при което идеите, които са формализирани при Алън Тюринг, и после от Тюринг и Фон Нойман, са още нови; когато единствените работещи компютри са тези огромни шумни неща, които били изключително скъпи. Той е бил там и е направил няколко интересни неща. Едно от тях е да прояви интерес към обръщане на начина, по който Тюринг мисли за компютъра. Начинът, по който Тюринг първоначално описва компютрите е като процес в три стъпки – имаш начално ниво, в което вкарваш информация, междинно – в което тя се обработва, и крайно – в което евентуално получаваш отговор и резултат или не, и това е то. Когато Винер поглежда към това, казва: „вижте, има напълно различен начин на мислене спрямо същите идеи, който е: компютърът да бъде включен през цялото време, да усеща света, и да отговаря на света. Нещо като термостат. Термостатът има термометър, но и може да контролира нагревател или, в някои късметлийски случаи, климатик. Тогава защо да не мислим за компютъра като много сложен термометър с малко памет и алгоритми.“ И той измисля термина за тази концепция, който е „кибернетика“. „Кибер“ идва от гръцки, и означава „да навигираш“ и идеята е, че в тази концепция компютърът навигира реалността – вижда кога реалността се отклонява и я връща по пътя, по който иска тя да върви. И така – това е кибернетика.
И има една уникална книга, която Норберт Винер започва да пише вероятно в 1940-те или малко след тях, и която е едно от най-ранните описания на идеята за мрежови компютри (networking computers), коeто някога съществува. И тя казва: „Ами ако имаш компютър, който наблюдава човек, измерва как човекът се движи, измерва звуците, които излизат от човека, измерва накъде човекът гледа, измерва всичко възможно, и после осигурява някакъв вид стимул – например картини, например звуци. Не би ли могъл компютър, който може да измерва човек и да му дава обратна връзка, постепенно да започне да контролира човек, както някое куче или плъх в кутиите на господин Скинър? Не може ли компютър да стане автоматизиран бихевиорист?“ И после казва „Ако не ви е ясно защо мисля, че това е ужасяваща идея, искам да ви дам мисловен експеримент“ и ето го неговият мисловен експеримент, и това е точно в края на книга наречена „Човешката употреба на човешки същества (The human use of human beings)” и точно в края ѝ, той казва: „Представете си, че някой ден всеки на света ще може да носи малък компютър [да, да, знам, че е невъзможно, но си го представете], и още повече, че тези малки компютри, които за закрепени за хората, могат да измерват много неща за хората – като с кого говорят и накъде гледат, всякакви неща за тях – и също могат да им дават обратна връзка, да им показват изображения, да им показват текст, да им пускат звуци. Сега си представете нещо още по-невероятно и фантастично – представете си, че са свързани в малък радиус с централен много голям компютър, и в радиуса, много големият компютър прави изчисления – симулирайки това, което бихевиористът прави, за да модифицира хората. И някъде има някой, който може постепенно да модифицира хората.“ Интересното в това да си обект на поведенческа модификация е, че ти не знаеш, че ти се случва. Случвало се е, но в много изолирани обстоятелства – случвало се е в психологически експерименти на бихевиористи, разбира се; някои от вас може да са били примамвани в мазето на странична сграда на университетския кампус с обещание за пица; и може да сте били обект на експеримент на недипломирани студенти, или нещо такова. Понякога е използвано от разпитващи, да кажем ако си от грешната страна на бюрото в залата за разпити. Използва се от водачи на култове. Използва се от членове на движението на пикъп-артистите, въпреки че това вероятно са глупости. Случва се в насилствени (abusive) романтични връзки, въпреки че измъчващия не разбира, че това се случва. Но всичко това са изолирани ситуации. А това, което Норберт Винер казва е, че ако целият свят бъде поставен под такъв вид режим на поведенческа модификация едновременно през централен компютър, той заключва, че ще е масова лудост. Казва, че ще е краят на вида ни. Но след това има много успокояващо и даващо комфорт заключение – той казва: „Като един от познатите учени в настоящата епоха, искам да ви успокоя и да ви уверя, че този мисловен експеримент никога не може да се реализира. Неизпълнимо е да има толкова огромен централен компютър. Неизпълнимо е да има толкова радио връзки. Неизпълнимо е да има малко устройство, което да може това.“ Трябва ли да кажа, че в този аспект е бил малко оптимистичен? Разбира се, че това е точно това, което сме направили. Всички разнасяме такива устройства, те всички са свързани с централен компютър, но ето го най-откаченото нещо.
Най-откаченото нещо е, че сме създали такава странна система, където всеки път, в който двама души използват това прекрасно нещо, което много от нас работиха да създадат, наречено интернет; всеки път, когато двама човека се свързват през него, тази връзка е почти винаги финансирана, защото има трета страна, която вярва, че може да използва бихевиористични техники, за да манипулира първите двама без те да разберат какво се случва.
Създадохме общество базирано на универсално мошеничество и измама. Това е изумителна дупка, в която се закопахме. Създадохме общество, в което не можем да вярваме на резултати от изборите, в което рутинно очакваме да сме тормозени и карани да се чувстваме зле, в което повечето хора сякаш вече не вярват в „истината“, което е лудост и форма на масово самоубийство. В момента сме в средата на този процес.
Сега, искам да ви кажа малко повече за това как това работи, как започна, и как можем да излезем от това; и как трябва – поне малкото от вас, които се надявам да достигна, защото знам, че няма да достигна до повечето от вас.
[Социализъм VS капитализъм]
Може би ще започна с историята за това как стигнахме до тук, защото е толкова нелепо и скандално. Това, което стана е, че по-назад – през 80-те и 90-те – имаше много силно движение в дигиталните технологии всичко да се направи безплатно и отворено. Това беше движението за отворен софтуер, безплатен софтуер. Това значеше: „Да направим музиката безплатна, да направим културата отворена“. Дизайн като „Уикипедия“ е израз на това време. Беше движение базирано на красиви идеи и беше промотирано от красиви хора с огромна искреност.
По същото време, в което това се случваше, я имаше и тази противостояща идея, която също ставаше все по-силна – че има някои конкретни специални хора (това може да се супер-хакерите или супер-тех-инжинерите, да кажем „Стив-джобсовците“) и те, поради това, че могат да хакват толкова добре и са добри с компютрите, могат да променят курса на историята. Както го казва Стив Джобс, „можеш да пробиеш вселената“. Така че това е като ницшеанска магия. Ние сме магическите хора, ние сме супер-героите. И всички наистина повярваха на това, всички обичаха техните герои хакери и хора като Стив Джобс.
И тук имаме следния проблем. Имаме тези супер хора, и много от тях са предприемачи, но после искаме всичко да е безплатно. Супер предприемач и безплатно? Как можеш да помириш тези две неща? Това е като екстремен социализъм и екстремен либертарианизъм – къде е пресечната точка? И те се срещат в една точка. Никой не е артикулирал друга точка, в която те се срещат. И тази точка е това, което наричаме „рекламен модел“ (advertising model). Идеята е, че услуги като Google и Facebook бяха родени като повърхностното преживяване на хората използващи ги беше като Wikipedia – т.е. „всичко е за свързването, за общността, безплатно е, споделяш, правиш тези неща и е красиво“. Но да, там беше и този гигантски бизнес. И наистина тези компании станаха най-бързо растящите с най-големи финанси. И днес вече най-големите компании в света са всички тези задвижвани от данни кибер-Бехемот-и.
(Преди да продължа нататък, трябва да уточня. Перспективата ми не е „о, тези ужасни големи корпорации…“. Всъщност донякъде ги харесвам. Част от тях съм. Продадох компания на Google преди доста време. Познавам доста хора там. Имам приятели във Facebook. Не мисля, че превръщането в злодеи на хората в тези компании или самите компании е правилен подход. Мисля, че моят подход е да ги накарам да се променят, но ще се върна на това по-късно.)
Така че имаме това странно решение на този конфликт между: (1) дълбокото желание за отворено нещо някъде между социализъм и анрахия и (2) това друго хипер-либертарианско нещо. Искахме да съществуват заедно. Така че за потребителите това е „отворено, отворено, споделяй, споделяй“, но зад кулисите е нещо друго. Зад кулисите се случва нещо перверзно и вбесяващо. Но понеже е зад кулисите, не го виждаш много. Имах случай да присъствам на събрание на големите компании, наричащи себе си “advertising accounts”. Мразя термина „рекламиране“ да се използва за това, защото ако константно измерваш човека и настройваш, за да намериш начин да манипулираш човека без той да знае, това не е рекламиране, това е поведенческа модификация. Това е манипулация. Не можем да използваме езика на рекламирането. Но го правим. От тук нататък ще наричам рекламодателите „манипулаторите“ и ще наричам компаниите „империи за модификация на поведението“. Надявам се не е проблем. Защото просто мисля, че е по-дескриптивно. Вместо термина „ангажиране“, ще използвам термина „зависимост“. И в момента не казвам нещо радикално и скандално. Част от ранните хора на ръководни длъжност във Facebook излязоха и съжалително казаха: „Да… използвахме пристрастяващи техники умишлено.“ Това е в интернет. Не си измислям някакви радикални хипотези.
[Клиенти и потребители. Машината за манипулация]
Когато компаниите продават себе си на клиентите си – манипулаторите, те са наистина плашещи и казват „Да, да, да. Можем да таргетираме група хора и да променим какво мислят и какво правят“. И е важно да разберете силата на тази система. Системата не може да таргетира теб и после с висока степен на точност да каже „Ще променя теб“. Всъщност това е широко статистическо нещо. Това, което може, е да таргетира 2 милиона души и да каже „Ще накарам 3% от тях да се променят на 5%“. Малко е. Надеждните промени са малки. Те са разпределени и статистически. И може би ще кажете „На кого му пука. Получаваме безплатни услуги срещу тези малки нюанси разлика“, но истината е, че надеждни малки нюанси на промяна внимателно прилагани консистентно имат натрупващ ефект. Като сложната лихва (compound interest) – можеш да направиш малко в началото, но с времето можеш да акумулираш значителен ефект. Можеш да обърнеш изборите, да нарушиш обществото, можеш да направиш нещата доста грозни.
Тук стигаме до много интересен въпрос и той е свързан с ефекта на тези малки промени. Защото, когато компаниите се предлагат, те са особено арогантни за това как могат надеждно да променят всички вас, и после пред публика казват „о не, ние не можем да направим много, много малко е“. И всъщност и двата образа, и кроткия и скромен образ, и арогантния образ, са донякъде верни, защото промените са комулативни. Просто зависи през каква рамка ги гледаш.
И ето нещо интересно. Към този момент, може да си мислите „Добре, ако тези системи могат да се използват, за да моделират хора, защо изглежда, че правят света по-тъжен, по-изнервен, по-разделен. Изглежда, че унищожават човешката възможност да възприемат истина, изглежда, че унищожават човешката способност да действат според собствения си интерес, те разстройват обществения ред, подклаждат етническа омраза, бъркат се в политически избори и карат хората да не вярват в демокрациите си“. Сега след всичко казано си мислите „Докажи го, докажи го! Вярно ли е?“ Много е подобно на проблема с климатичните промени. Много е трудно да докажеш конкретна буря, конкретно наводнение и връзката му с климатичните промени. Но можеш да погледнеш общия им брой и процент и да видиш, че той кореспондира с климатичните промени. По същия начин, има голям брой изследвания наблюдаващи вероятност за тийн самоубийство, следящи употребата на социални мрежи. В книгата ми има безброй бележки под линия и референции към проучвания. И има широка тенденция. Абсолютно сигурно ли е? Както при климатичните промени, за истинския скептик никога не е. Корелационен аргумент е. Мисля, че сме в точката, в която няма друг разумен избор освен да приемем, че списъкът с обвинения, който дадох е подкрепен. Но ще оставя това на книгата и може да проследите бележките под линия, ако сте скептични.
Но нека се върна обратно към въпрос, който подозирам, че някои от вас имат в главата си. И той е: Да кажем, че се съглася. Да кажем, че тази задкулисна машина забърква и манипулира хора и нанася тези щети на света. Защо трябва да прави щети вместо добро? И тук искам да ви дам малко повече информация за това как прецакахме себе си с тази система. И това е нещо, за което съм абсолютно сигурен, че никой не предвиди. Сигурен съм, че това е невинна грешка, въпреки че е груба и голяма грешка.
(Забавно е, че ранни Facebook хора като Шон Паркър си спомнят себе си повече като Бонд-злодеи отколкото наистина са. Той каза: „Да, съзнателно направихме тези пристрастяващи неща“. Донякъде го познавах по онова време и мисля, че всъщност попаднаха в това по-невинно, и може би просто има малко блясък в това да си се представяш като Бонд-злодей. Та… сигурен съм, че не са Бонд-злодеи.)
Помните, бихевиоризмът е базиран на обратна връзка. Поведението ти е измервано: купи ли нещото, за което видя реклама; кликна ли върху нещото; или просто дали прекара повече време в системата и беше по-ангажиран, което е основен стремеж, който алгоритъмът опитва да оптимизира – направи ли всичко това, или не? И после може да ти се даде почерпка, или наказание. Засега нямаме истински дронове, които летят над нас и спускат истински бисквитки и ни удрят с електричество, затова вместо това позитивното и негативното, които формират кръга на зависимост и на поведенческата модификация, са социални преживявания, които са изключително дълбоки и силни за хората. Позитивните са по-редки от негативните и това винаги е вярно за цикли на зависимост. Когато залагащият е пристрастен, не е към печалбата, а към целия цикъл, в който по-често губи. Зависимите от субстанции са пристрастени към цикъл, в който по-често ги боли и са „ниско“ отколкото „летят“. Това е универсален характер на зависимостта. Предпочитаната терминология в Силициевата долина[2], макар и свръхопростена, е „ще ти дадем „доза допамин“ (букв. „допаминов удар“, „dopamine hit”)”. И такава дозичка допамин е когато те ретуийтнат, когато се случи нещо, което те валидира. Но между тези дози има дълъг и непредвидим период, в който си или игнориран, или засенчен, или тормозен, изолиран, или каквото и да е. Винаги има нещо негативно между дозите допамин.
[Ангажиране и емоции]
Алгоритмите те измерват във висока честота – всеки път, когато направиш нещо, и в наши дни дори движението се брои, лицево изражение (ако гледаш към камерата) – това е много бързо измерване (самплиране/sampling), поведението ти може да се промени много бързо. Това бързо измерване ще улови тези емоционални реакции, които се пораждат най-бързо в теб. И ето нещо интересно.
Ако попитате кои емоционални реакции се случват най-бързо, вярно е, че има няколко приятни – и това е допаминовата доза, но има много по-голям брой негативни реакции, които се случват по-бързо. И те включват: стряскане, уплашване, разгневяване. И тези неща се случват и растат бързо и се размиват бавно. (Като звук от струна на инструмент. Звукът се вдига бързо, и затихва бавно.) Същевременно положителните реакции като: получаване на адмирации, получаване на разбиране, оценяване, доверяване – се изграждат по-бавно. Но могат да бъдат убити много бързо.
И ако имаш система, която те измерва на много къси интервали и ти дава обратна връзка, кой комплект от емоции ще вземе, за да те ангажира повече? Негативните – защото повечето от тях растат бързо. Имам много публикувани проучвания, в които изследователи опитват да преценят дали позитивното или негативно, наградата или наказанието са по-влиятелни. И резултатът е променлив – оказва се, че зависи от широк набор от фактори – зависи от условията, естеството на тествания субект, и всякакви неща. В общ план, има баланс. Но, ако измерваш бързо и късо, подчертаваш негативното.
Следователно, получаваме този напълно неумишлен резултат: ако някой иска да бъде, или плащащ клиент на услуга като фейсбук, ИЛИ манипулативно да постигне същото чрез начина си на пост-ване на публикации, по двата начина той постига повече, когато е негативен. Следователно това е естествена машина за негативност, заради тайминга на измерване и обратна връзка (the timing of the feedback loop). […] Ето няколко примера.
[Примери за манипулация и умножена негативност]
Мениджъра на социалните мрежи на Доналд Тръмп по време на кампанията му съобщи (и Facebook го оспорва, но ето какво казва той), че когато публикували негативна реклама, която се цели в нервност (добре, това са мои думи, но да кажем: нервни, параноични, расистки реклами), тази реклама получава в пъти повече достигнати хора в сравнение с реклама на Хилъри, която е похарчила същите пари за реклама, която е по-„кротка“. Защото алгоритмите възнаграждават и умножават неща, които причиняват ангажиране-зависимост. Така че негативността се оказва, че работи, оказва се, че се умножава. Никой не го е искал. Но докато това е системата, която имаме и това е нещото, което свързва всички ни; начина, по който повечето хора получават новини; по който повечето хора познават техните семейства и приятели; по който повечето хора търсят работа; това е една гигантска покана, един гигантски червен килим обществото да бъде манипулирано от „лоши актьори“. Като руските разузнавателни тайни служби, които се намесиха в последните ни избори.
До скоро не го казвах. Казвах, че може би са го направили. Но откакто Джеймс Клапър, пенсиониран водач на националната сигурност, казва, че е лековерно да не кажем, че се намесиха в изборите, си казах „Добре, нека просто да го кажем. Те се намесиха в изборите.“ И нека си представим, че феята на зъбките посещава Владимир Путин и той изведнъж има желание: „О, искам да направя света хармоничен и добър, не ми пука за собствената ми власт. Здрав свят е добър за Русия. Няма да бъда плашещ повече. Разкайвам се.“ И после той събира хората си и казва: „Можете ли да помогнете на САЩ да се оправят вместо да ги разваляте повече?“. И тогава те казват: „Владимир, бихме могли да го направим, но ще струва 10 хиляди пъти повече. Развалата се умножава по-лесно.“ И той отговаря: „А, толкова скъпо ли е. Е, добре. Останете creepy.“ Защото така се използват тези неща.
Има много ефекти на това, които са сърцераздирателни. Пример е Арабската пролет[3]. Беше толкова чествана, и чествана по толкова арогантен начин в Силициевата долина, че я нарекохме „Фейсбук революцията“, „Туитър революцията“. Въпреки че, разбира се, ние не бяхме там. Беше нечия чужда революция, но ние я присвоихме. И въпреки че първоначалните ползи, които възприемаш, са автентични – те не са нереални въобще, зад кулисите машината за манипулация работи и тя намира хората, които са най-ангажирани, най-емоционално възбудени от случващото се, каквото и да е то, и разбира се, това са хората с негативни емоции. Те биват свързани едни с други, цикълът, който ги прави развълнувани получава акцент и е все по-добре работещ. И крайният резултат е, че организация като Ислямска държава (ISIS)[4] получава дори повече сила от същите инструменти, отколкото Арабската пролет.
Или пример, близък до дома. Black Lives Matter (Черните животи са от значение) започва, по мое мнение, като красиво движение – артикулирано, щедро, прощаващо. Но алгоритмите търсят тези хора, които са подразнени от него, защото раздразнение и импулс вършат повече работа на алгоритмите от обмисляне и съобразяване с „другия“. И тези импулсивни хора са негативните предимно (това е статистично, не е перфектно, това са проценти). Тези негативни хора, срещнати помежду си, умножават техния кръг на негативност отново, и отново, и отново. Защото алгоритмите искат да подбудят ангажиране, ангажиране, ангажиране. И така имаш надигащо се KKK (Куклукс клан) и неонацистко движение, каквото не сме виждали от поколения. Така че това, което започва като положително, бива обърнато в нещо, което не мога да кажа по C-SPAN[5] – като часовник, отново и отново. И после хората продължават да казват „Ще използваме социални мрежи, за да опитваме да се борим с цялата лудост, която дойде с „ерата на социалните мрежи““. Но не можете! Не можете.
[Заключения]
Така че, за да не се докараме до изчезване (и казвам „изчезване“, защото имаме истински проблеми), ние като вид трябва да намерим начин да бъдем разумни (sane). Трябва да се изправим срещу климатичните промени; срещу това как ще изхранваме растяща популация, която още не е стигнала върха си; трябва да решим как да се справим с оръжията за масово унищожение; ще трябва да се справим с нуждата от напреднали лекарства, защото не контролираме всички графики на болести, които могат да експлодират. Това са истински неща, това е бъдещото ни оцеляване. И вместо това, по всички параграфи, ние полудяваме.
Понякога се шегувам. Знаете ли какво е токсоплазмоза? Ако някога сте били бременни или познавате бременни, ще чуете: „Не се приближавай до котешко ако“, защото котешкото ако може да има този паразит. Котките го имат, акат го, после става храна на гризачи. Паразитът влиза в мозъка на гризача и го модифицира така, че да се страхува по-малко от котки. За да имат котките повече за ядене. И после имат повече за акане. Това е жизненият цикъл на паразита. За мен Facebook е токсоплазма, интернет е котката, ти си мишката. Става така че тази манипулативна машина някак изключва тези, които я критикуват. По някакъв начин разваля САЩ, носи невероятни предизвикателства пред ЕС (с националистически движения, Брекзит), донася изумителна касапница в развиващия се Трети свят (няма да влизам в детайли, те са в книгата). Изглежда почти като да се опитва да премахва регулаторите, които иначе биха адресирали проблема.
За мен, единственият начин да има обществен разговор, публично обсъждане на това, е да има поне малцинство от хора, които не са в средата на случващото се, които могат да говорят за света без да го виждат през „лещите“ на ежедневната доза параноя и лудост в Twitter и Facebook, и останалите. Просто се налага да има някакъв брой хора, които са надраснали хипнозата с дистанционно управление.
Това е голяма тема и има много за говорене. В книгата говоря за няколко други измерения, в които няма да влизам сега. Едното е: какво трябва да направят компаниите? Мисля, че трябва да изберат социализъм или капитализъм. Тази ужасна комбинация, която имаме сега е най-лошото от двата свята. Ако искат да изберат социализма, можем да кажем, че интернет ще бъде като обществена библиотека, и това може да проработи. Ако изберат капитализма, можем да кажем „социалните мрежи и търсачки трябва да бъдат като Netflix, плащаш за тях”, но трябва също да са донякъде като Etsy или Patreon – нещо, от което да изкарваш пари, вместо да работиш за AI роботите. Това също може да се направи. Но това е напълно различна тема. AI роботите имат нужда от данните ти, те не могат да работят без данните ти, и те ще те направят излишен. Това не е напълно честно. Трябва да ти се плаща за данните ти, за да бъдем всички мотивирани да правим по-добри данни за по-добри роботи и това може да бъде достойно общество. Но да оставим това настрана.
[Духовният проблем]
Има го и това, което наричам „духовен проблем“. Когато използваш социални мрежи, ти в действителност ставаш част от цяла философия на живота и смъртта, която вероятно не е нещо, в което искаш да вярваш. Започваш да вярваш, че популярното е истина; започваш да вярваш, че вече знаем как да изразим количествено ценността на комуникацията и истината (когато всъщност в повечето случаи не можем); започваш да вярваш, че някои видове дейности са реални, а други не са; ако можеш да развълнуваш хората и да документираш неща по определен начин, това дава валидност; и всички тези неща плавно се натрупват по посока на нова религия, която поставя големите компютри на места като Facebook в центъра на твоето съществуване. Facebook каза, че новата им цел е „да създадат смисъл за всеки човек на света“. Това е най-арогантното нещо, което можеш да кажеш. Google излизаха с най-плашещите неща като „Имаме нов проект: „Край на смъртта““. Това е доста creepy, за да бъде казано от корпорация. Facebook всъщност ги надмина. И ако имаш тези алгоритми, които създават смисъла ти, означава, че се хващаш на философия, според която вече знаем какво е „смисъл“ и можем да напишем алгоритъм за него, и на идея, че вече живеем в свят, който е тотално познат – по начин, по който няма граници на безкрайност и непознатост. За мен е ужасно тъжно. Усещам го като да не мога да дишам всеки път, когато започна да мисля по този начин, и все пак, всички донякъде форсирано мислят по този начин, дори само, за да използват тези инструменти. Въпреки че е само статистически, само малко, ти биваш променян плавно, биваш плавно превръщан в религиозен привърженик на тази нова религия, в която може би ще живееш вечно, ако бъдеш „качен“(upload-нат) в Google сървър или нещо такова. Ти не вярваш в това все още, но биваш влачен натам, плавно, още малко, още малко. Дали си традиционен религиозен човек или някакъв див будист, лудак, или си тежък атеист, каквото и вярване да имаш, биваш влачен плавно към много по-сурова и по-малко ценна система от вярвания. Всички изброени са много по-добре.
Така че някои от вас – не знам колко са нужни, 5% може би – ако 5% от обществото могат да водят разговор извън машината за манипулация, извън машината за зависимост…
Искате да знаете дали сте зависим? Има ефект върху характера. Започваш да ставаш странно раздразнителен и леко параноичен, започваш да се заяждаш с хора. Преди се наричаше синдром на „бедната малка снежинка“. Така консерваторите наричат студенти и колежани, които го имат. Но най-добрият пример е Тръмп. Тръмп е зависим от Twitter. Говорил съм с него през годините, винаги е бил човек от конгреса, винаги е бил шоу мен, винаги е бил особен. Но никога не е бил така странно неуверен, и толкова нуждаещ се да започне спор, така нелепо раздразнителен и леко параноичен. Това е ново и това е зависимостта, говореща в него.
И ако видите нещо такова в себе си или във ваш приятел, за Бога, изтрийте акаунтите си веднага. Дори не е нужно да казвате на някого, не е нужно да го признавате. Просто го направете за свое добро. Това не засяга никого другиго. Ако си млад и си пораснал с тези неща, поне се махни от тях за известно време. Това е модерният еквивалент на трекинг в Непал, трябва да поемеш някои рискове, да понесеш малко дискомфорт – само за да познаваш себе си. Трябва да познаваш себе си, преди дори да имаш мнение за тези неща. Махни се за 6 месеца и след това можеш да се върнеш, ако това е изборът ти, но тогава наистина е твой избор. Не е мой избор. Не те познавам, но докато поне не тестваш водите на това да бъдеш свободен от системата, не познаваш себе си.
Обичам компаниите от Силициевата долина, обичам Силициевата долина. Тя е домът ми. Част от нея съм. Искам да е в разцвет. Абсолютно сигурен съм, че трябва, и можем, и ще направим този преход. Бъдеща версия на Facebook може да е като Netflix. Хората казваха „ние няма да плащаме за телевизия, ще направим телевизията както Wikipedia прави статии, всичко ще бъде доброволно“. Имаше честен тест между това и просто да плащаш за нещата, които искаш и, не казвам, че Netflix е перфектен – всяка компания заслужава критика по различни начини и трябва да я получава, но Netflix създаде това нещо, което много хора наричат “peak TV”[6]. Някой ден ще имаме “peak Social media”. Някой ден ще имаме „peak търсене“. Това ще бъде търсене в социалните мрежи, което не е препълнено с фалшиви хора, фалшиви профили, манипулативни класации и всичко това. Но мотивацията, поощренията трябва да се променят, за да не бъдат поставяни такива неща в абсолютния център на всичко. Така че, моля, поне помислете за това! Освободете себе си, за да се освободим всички. Това беше говоренето.
- Джарон Ланиър
превод: Иво Димов
[1] creepy – (от англ.) някой или нещо, което е странно, неестествено, неприятно, каращо те да се чувстваш некомфортно или уплашен; от тук нататък превеждано като „плашещ“
[2] Силициева долина – (на английски: Silicon Valley, често неправилно наричана на български Силиконова долина) е районът на южната част на метрополния регион на залива Сан Франциско в Северна Калифорния, Съединените американски щати; Силиконова долина е неправилен превод, който се дължи на смесване на графично близките английски думи silicon ‘силиций’ и silicone ‘силикон’. Роля за насаждането му несъмнено играе практиката в печатните медии и интернет, където съчетанието Силиконова долина е често употребявано
[3] Арабска пролет – серия от анти-правителствени протести и въоръжение бунтове, които се разпространяват из Арабския свят в началото на 2010-те (т.е. миналото десетилетие). Започва като отговор на насилствени режими и ниско качество на живот. Стартира с протести в Тунис
[4] Ислямска държава – Позната също като ISIS (Islamic State of Iraq and the Levant) или ISIL (Islamic State of Iraq and Syria), или просто IS – Islamic State, e военизирана организация и предишна не-призната държава, която следва доктрината на Салафи джихадизма – хибридна религиозно-политическа идеология, основана на сунитската секта и търсеща глобален халифат. Организацията е призната за терористична от САЩ
[5] C-SPAN – голяма американска телевизионна медия
[6] Peak
TV – периодът (грубо от около
2014 до днес), в който се влагат максимално възможни количества ресурси в
продуцирането на оригинални телевизионни програми (сериали, филми). Феноменът
се свързва с появата на Netflix
Коментари
Публикуване на коментар