Как модерният свят ни прави ментално болни (The School of Life)

Как модерният свят ни прави ментално болни (The School of Life)

превод: И. Димов

Модерният свят е чудесен по много начини. Има зъболекари, автомобили, можем да поддържаме лесно контакт от Мексико с баба си в Шотландия. Но същевременно, светът е силно и драматично снабден да причинява високо фоново ниво на тревожност и широкоразпространено депресия на ниско ниво. Има шест конкретни качества на модерността, които имат този смущаващ ефект. Всеки от тях има потенциално лекарство, което можем да задвижим колективно, когато знаем повече за въпросната болест.

 

1. Меритокрация

Обществото ни казва, че всеки е свободен да успее, ако има таланта и енергията. Лошата страна на тази привидно освобождаваща и красива идея е, че всяка липса на успех се гледа не, като в миналото, като инцидент или лош късмет, а като сигурен знак за липса на талант и мързел. „Ако тези на върха заслужават всичкия си успех, то тези на дъното би трябвало да заслужават всичките си провали.“ Общество, което мисли себе си като меритократично, превръща бедността от проблем в доказателство за провал и хората, които не успяват, от злополучни в загубеняци.

Лекарството е разпространено културно вярване в две големи идеи. Късмет – който казва, че успехът не се дължи само на талант и усилие. И трагедия – която казва, че добри, свестни хора могат да се провалят и заслужават съчувствие вместо презрение.

 

2. Индивидуализъм

Индивидуалистично общество твърди, че индивидът и неговите постижения са всичко. И че всеки е способен да следва специална съдба. „Обществото няма значение. Групата е за безнадеждните.“ Да си „обикновен“ се смята за проклятие. Резултатът е, че нещото, което повечето от нас ще бъдат – статистически погледнато, е асоциирано с тежък неуспех.

Лекарството е култ към добрия обикновен живот и адекватно оценяване на удоволствията и тихия героизъм на всекидневието.

 

3. Секуларизъм

Секуларните общества не вярват в нищо, което е по-голямо или отвъд самите тях. Религиите са изпълнявали полезната функция да поставят нашите дребни порядки и битки за статус в перспектива. Но сега няма нищо, което да респектира и да релативизира хората, чиито победи и злополуки създават чувството, че са всичко.

Лекарство би включило често използване на източници на трансцендентност, които да създадат добра и релативизираща перспектива към собствените ни страдания: музика, звездите през нощта, безкрайните пространства на пустинята или океана биха ни смирили и утешили [както и самите религии].

 

4. Романтизъм

Романтизмът ни казва, че за всеки от нас някъде съществува човек, който може да ни направи напълно щастливи. Но въпреки това, налага се да се задоволим с поносими връзки с някого, който е добър по няколко начина и доста труден по много други. Усеща се като бедствие, в сравнение с оригиналните ни големи надежди.

Лекарството е да разберем, че не сме направили грешното нещо. Просто сме били подтиквани да вярваме в доста неправдоподобна мечта. Вместо това, трябва да построим нашите амбиции около приятелството и не-сексуалната любов [с партньора си].

 

5. Медиите

Медиите имат голям престиж и заемат голямо място в живота ни. Но те рутинно насочват вниманието ни към неща, които ни плашат, тревожат, паникьосват и ядосват докато не предоставят съдействие или някакъв шанс за ефективно лично действие. Обикновено се показват най-малко заслужаващите адмирации страни на човешката природа без балансиращо представяне на нормални добри намерения, отговорност, благоприличие. В най-лошите случаи ни тласкат към „правосъдието на тълпата“.

Лекарството биха били новини, които се фокусират върху презентиране на решения вместо върху генериране на възмущение; които показват системни проблеми, вместо да акцентират върху жертвени агнета или емблематични чудовища. И трябва да си напомним, че новините, от които най-много се нуждаем, идват от собствените ни животи и директните ни преживявания.

 

6. Перфектност

Модерните общества казват, че е в нашите компетенции да бъдем дълбоко удовлетворени, спокойни, и завършени. В резултат, ненавиждаме себе си, чувстваме се слаби и усещаме, че сме пропилели живота си.

Лекарството ще бъде култура, която промотира идеята, че съвършенството не е в наши ръце, че да се чувстваш ментално леко (и на моменти доста) зле е неизбежна част на човешкото състояние и че се нуждаем, преди всичко, от добри приятели, с които можем да седнем и честно да обсъдим истинските си страхове и уязвимости.

 

Силите на психологическото безпокойство в нашия свят са – към момента – по-богати и по-активни от нужните лекарства. Заслужаваме нежно съчувствие за цената, която трябва да платим за това, че сме родени в модерните времена. Но да се надяваме, че лекарствата са отворени за нас индивидуално и колективно стига да разпознаем с достатъчна яснота източниците на нашите тревоги и мъка.

- The School of Life

източник: How the Modern World Makes Us Mentally Ill

изображение: www.deviantart.com - Modern-world-slavery

P.s.:

Ако съдържанието ти харесва, абонирай се на този линк.