Трите задачи на философията според Люк Фери

Какво е философия? (и защо изобщо ни е необходима)

Естествено, че в поредица с текстове посветени на философията първият е добре да отговаря на този въпрос: „Какво е философия?“. А той води след себе си своето логично продължение – „защо тя ни е необходима“. Смятам, че без правилната мотивация човек не влага подходящи количества усилие в дадена дейност, което от своя страна не води до най-добри резултати. Ако „дадената дейност“ в случая е заниманието с философия, то „залогът е голям“ и ще се постарая да предоставя използваем източник на мотивация за четящия, така че да постигне очакваното с по-малко съпротивление.

Когато отговарям на въпроса в заглавието – вече многобройни пъти устно и в няколко текста писмено –използвам референция към френския философ Люк Фери. Той е наш съвременник, роден 1951 и министър на младежта, образованието и науката във Франция в периода 2002-2004 година. В една от частите на книгата си „Да се научим да живеем. История на философията за новите поколения“ той дава добро описание на философията. За него, целта на практикуването на философия е именно това – „да се научим да живеем“, а самата философия има три задачи. [1]

 

Първа задача: Онтология и теория

Първата задача на философията е теоретична – да разбере битието на биващото, с други думи – разбиране на това, което е. Да познаваш битието на нещата от света и на самия свят означава да познаваш тяхната същност – тяхната структура, произход, начин на съществуване и как функционират. (Да познаваш света включва и познаването на човека и на самия себе си.)

Философската наука за същността на нещата, за тяхното битие, се нарича онтология. [2] Онтологията е пряко свързана с една друга философска дисциплина и тя е теорията на познанието (епистемология). Последната се занимава с източниците за добиване на познание и тяхната надеждност – например: до каква степен можем да се доверим на сетивата си за изучаване на света, до каква степен феномените, които наблюдаваме са истински, и т.н..

Може да забележите, че философията си „служи“ с други науки. Например много антични философи е било нужно да учат математика (геометрия, аритметика) и физика, астрономия, за да бъдат приети в дадена философска школа. Това е така, защото владеенето на математика и природните науки говори за притежаване на знание за пространството и материалния свят около нас. Но философията си служи с тези знания не само с цел по-пълно разбиране, но и с цел по-дълбоко разбиране. Ако не беше така, тя нямаше да съществува отделно. Философът търси общия принцип зад конкретното проявление на нещата.

Ако използвам една много приятна метафора на Люк Фери, мога да кажа това. Да си представим, че животът е настолна игра (като „Катан“ или „Монополи“, “D&D”). Ако е така, тогава винаги първата ни задача е да опознаем полето, на което ще играем играта. Това е и първата задача на философията. Отново, задачата включва знание за света и неговото битие (онтология) и познавателните инструменти насочени към придобиване на знание (теория на познанието).

 

Втора задача: Етика

Втората задача на философията е ориентирана към практика и прилагане на знание. Това е задачата, която Фери нарича „жажда за справедливост“ и това е задачата на етиката. Проблемът, с който етиката се занимава е следният: след като сме опознали полето на играта (в първата задача) идва време да осъзнаем, първо, че не играем сами, а с други играчи, и второ, че имаме нужда от правила между играчите, за да извлече всеки максимума от играта. Така че етиката е знание за другите играчи и съвместното съществуване с тях.

Думата „етика“ (от гръцки) и думата „морал“ (от латински) означават едно и също – българската дума „нрав“. (Въпреки еднаквото им буквално значение, в някои контексти употребата и значенията им носят различен нюанс и не се припокриват.)

Етиката се занимава най-вече с въпроса „Кое е добро?“, както и с въпросите за: правилното поведение в семейството и обществото; кое е морално и кое не (добро и зло); свободната воля; правото; държавата - Как да се държим един с другиго?; Кой е правилният морал (ако има такъв)?; Кое е справедливо?; Кои са подходящите закони, които сме готови да спазваме?; В каква държава искаме да живеем?

Тези въпроси трябва да разрешим не само сами за себе си, но и помежду си като играчи, защото за разлика от готова игра, която разопаковаш, животът няма упътване. И за да живеем добре, ключово е - не мога да ви опиша колко е важно – етиката и законите помежду ни, да се основават на реалността, която сме опознали в първата задача. Това означава да живеем в една обща реалност (което, според мен, така или иначе правим без значение дали ни харесва и дали го разбираме, но акцентът е върху това да го разбираме).

 

Трета задача: Мъдрост, спасение

„…Уравнението „смъртност + съзнание, че сме смъртни“ е нещо като коктейл, който съдържа в зародиш всички философски въпроси.“
- Люк Фери

Последната трета задача е най-интересна и най-сложна. Тя е задачата на мъдростта, или пък задачата на спасението. Спасението е спасение от смъртта, а мъдростта ти е необходима, за да постигнеш това спасение.

Всъщност, проблемът, с който се занимава тази задача не е самата смърт, а по-точно смъртността и осъзнаването ѝ от наша страна. Знаем, че човекът е единственият бозайник, който осъзнава предстоящата си смърт. И този факт е неотменим. Нещо повече, смъртта не се случва на личността само веднъж и само биологично. Под „смърт“ можем да разбираме и всички останали нейни лица и проявления. Освен нашата смърт сме принудени да понасяме смъртта на близките си човешки същества и невъзвръщаемостта на миналото време (негова символична смърт) с всички красиви и приятни преживявания. Смъртта е гарванът на Едгар Алън По повтарящ „nevermore“. Едва в края идват старостта, загатваща собствената смърт, и самата тя.

За да се „спаси“ човек от страданията свързани с всичко това, той трябва да познава същността на битието и да действа по съответстващ му начин във взаимоотношенията си с другите и света. Това може да означава придобиване на знание за това какво се случва след смъртта; постигане на покой и приемане на реалността като съдържаща раждане и смърт; или пък живеене на такава собствена философия, етика и на такова поведение, че човек да знае, че в края на живота си ще е използвал добре времето си (поради което не се страхува от смъртта).

Мъдростта може да означава много неща за различните философи и философски теории. Но тя може да бъда обобщена със следното – „да живееш мъдро, щастлив и свободен, доколкото е възможно, след като си победил страховете породени от нашата крайност“.

Освен споменатите в задачите онтология, епистемология и етика, има и други философски дисциплини спомагащи голямата задача на мъдростта. Това са: философия на езика, философия на религията, философия на науката, философия на правото, философия на държавата, метафизика, естетика, аксиология, космология, логика, социална философия, философия на ума, метафилософия.

 

В края

Накратко, философията се занимава с дълбинното познание за света и реалността, с поведението и правилата произтичащи от това познание, и с постигането на мъдрост – която е нужна за да живеем добре. Философията означава точно това – да се научим да живеем. Тя етимологично е „любов към мъдростта“.

Често срещана критика към съвремието е, че в университетите има професори по философия и историци на философията, но няма философи. Да си истински философ е да въплъщаваш собствената философия.

 

Иво Димов

 

(на снимката: "Мислителят" на Огюст Роден)

 

[1] Фери, Люк (2010) Да се научим да живеем. (ИК „Колибри), с. 22-24

[2] етимология: от гръцки: „ontos“ – „битие“, „съществуващо“; и „logia“ – „наука“, „знание“, „logos” – „слово“, „разум“