Ако не си 100% сигурен в успеха си...

"Ако не си 100% сигурен в успеха си, трябва ли да игнорираш възможността или да я използваш?"

(есе)

 

Един такъв въпрос, поставен пред всекидневното мислене на човека, изглежда има очевиден отговор – „да“, „да, трябва да използваш възможностите“, „да, трябва да рискуваш“. Но бивайки подложен на философско разглеждане, разбира се, нещата неизбежно се усложняват. Възникват други проблеми, като например: (1) Можеш ли да си 100% сигурен в нещо, изобщо?; Какво е сигурност?; (2) Ако не си сигурен, но действаш, това означава, че поемаш риск. А кои рискове са оправдани? Кои не?; (3) Обратно, можеш ли да си 100% сигурен в неуспеха си, и кога?

Настоящият текст ще разгледа тези въпроси, които произлязоха от на пръв поглед тривиален въпрос. За начало, защо автоматичният отговор е „да“ и защо е прието, че трябва да поемаме рискове в живота си. Всъщност повечето от нас знаем интуитивно отговора, който е: ако никога не рискувам, никога няма да излизам от комфортната си зона; ако никога не излизам от комфортната си зона, никога няма да се развивам. Добре, стъпка назад – защо изобщо искам да се развивам и да ставам по-добър. Какво значение има? Има значение, защото другата опция е да ти бъде зле. Ако ти е зле, ще ти пука, че те боли. Следователно ти пука дали си добре и, естествено, за да ти бъде добре, трябва ти да си по-добър. За да се развиеш, трябва да поемеш отговорности. А няма отговорност в бездействието. Което означава, че по дефиниция, въпреки рисковете, несигурностите, страховете и евентуалният неуспех, е по-добре да използваш възможностите, да сгрешиш, и да използваш своята грешка като урок за в бъдеще. И това е умно, защото всъщност не-носенето на всякаква отговорност не ти дава блаженството на безотговорността, дава ти екзистенциално страдание, най-вероятно породено от безсмислие.

Но това беше само най-високият „слой“ на въпроса. Сериозният философ цени истината и внимава за това да я създава чрез словото си, следователно обръща внимание на думите. Т.е. сега е моментът да погледнем към конкретният израз „100% сигурност“. Първо, човек не знае и не може да знае бъдещето (а и май не му е необходимо, защото би довело до тежка екзистенциална и философска криза). Второ, приемаме, че човечеството е сигурно в много малко неща – например смъртта и гравитацията, или това, че мисли (както казва Декарт). Само че дори и за тези „много“ сигурни неща, не сме 100% сигурни. Не разбираме напълно феномена смърт (защото никой участник по обясними причини не го е описал) и метафизичната му страна, разбираме проявленията и източника на гравитацията, но не знаем защо я има, и накрая, не сме сигурни в най-дълбоката същност на битието си и на света ни – откъдето идват и теориите за света-илюзия, света-холограма и други подобни свързани с тази неяснота.

С други думи, не можеш да си абсолютно сигурен в устоите на универсалното съществуване и конкретните им измерения, не можеш да измериш неизмеримото, да мислиш немислимото, не можеш да вярваш на сетивата си, и т.н. Но това важи за сферата на материалното и физичното, за сферата на мисловната конструкция наречена „свят“, или „вселена“, или „всичко“.

Сигурен или не в тези неща, нищо не ти пречи да бъдеш сигурен, че си несигурен, или че има неща, които не знаеш. И че тези неща са… по някакъв начин, че те биват (че са биващи или че… биват биващи) въпреки твоето незнание. (Впрочем тук може да се намеси понятието „Бог“.)

Но връщайки се към въпроса, въпреки че обективно погледнато не можем да сме сигурни в нищо, това не променя факта, че човек се нуждае от обяснен и разбираем свят, и въпреки невъзможността да го постигне „на 100%“, човек извлича големи ползи от самия стремеж и, в този смисъл, от науките – природни или хуманитарни, приложни или теоретични. Например, особено свързана с настоящия проблем би следвало да бъде математическата теория на вероятностите, и т.н.. С това опитвам да кажа, че ако оставим числата настрана – и особено числото 100 пред знака за „процент“ – можем да имаме относително голяма „сигурност“ в много факти, неща и причинно-следствени връзки доказани в личния ни опит, отпечатани в нашето знание или проверени научно. (Думата „сигурност“ е в кавички, именно за да подчертая езиковия проблем – да си сигурен може да означава „сигурен съм – абсолютно“ (100-те %), както и „сигурен съм – убеден съм, знам/знае се че“.)

И така, обобщавам, в най-общ смисъл да рискуваш си струва, защото е нагласа към развитие; абсолютната сигурност не съществува; но един вид „сигурност“ – тази, която е нужна за живота и отразява знанията ни – съществува и е добра да я използваме. Остана неотговорен един въпрос – съотнесени към субективната преценка и ситуация, кои рискове си струват?

По дефиниция всеки процент на успеваемост под 100, включва риск. Да, рискът е с различен размер, но, голям или малък, той е все риск. Също на теория, всеки риск с успеваемост между 50.000000000…1% и 99.(9)% си струва – защото има по-голям шанс за изхода, който ти предпочиташ. Но може би единственият истински риск е, когато не знаеш какво ще се случи (50/50). Както се казва в поговорката „риск печели, риск губи“.

Така или иначе съм на мнението, че да изчисляваш риска в точни числови измерения е по-малко полезно от действието. Естествено това важи за ситуации с по-малки и по-кратковременни последствия. Ако се чудиш дали да поканиш момиче на среща – просто го направи (защото най-лошият изход може да се мисли като изобщо не-лош), ако ти предстои сложна медицинска операция или манипулация – добре е да помислиш за рисковете и последствията.

А кои рискове определено не си струват – това са рисковете поети от глупост и безразсъдство. Пример за такъв риск винаги включва отрицание на реалността и невежество – като да опиташ да се научиш да летиш и в опита да си рискуваш живота си, при това с гарантиран неуспех в края. (Ако се замислим този риск не е риск. Знае се предварително какво ще се случи. Но поемащия „риска“ го преживява субективно като такъв.)

В заключение, да знаеш смисъла на поемането на рискове и как да избираш рисковете си може да бъде определено като важно умение в живота. А да знаеш какво не знаеш – като безценно знание.

Иво Димов

 

изображение: "Treasure curiosity more than certainty."