Свобода е да не трябва да правиш това, което не искаш
"Свободата на човек не се състои в това да може да прави каквото си иска, а в това да не трябва да прави това, което не иска" - Жан-Жак Русо
(есе)
Авторът на идеята за обществения договор и известният повече с другото си изказване – а именно, че „човек се ражда свободен, но навсякъде е в окови“ – Жан-Жак Русо е човекът, който изрича тези думи. Те засягат пряко проблема за свободата и имам чувството, че предвид днешните социални, политически и глобални събития, те са болезнено актуални. Преди да разгледаме това в детайли, е добре да помислим какво всъщност е свободата?
Петото издание на речника на английския език на име „Американското наследство“[1] ни дава относително пълен списък на значенията на понятието „свобода“, който включва:
От всичко изброено ще ни интересуват най-вече два подхода към свободата – политическия и философския. Политическият и социален аспект се свежда, най-общо, до две неща – липса на ограничение и липса на принуда. Докато философският се свежда до други две – съществува ли изобщо свободата, и къде е границата ѝ. Ще започна с втория.
Първата част на философското измерение, разбира се, е свободната воля. Съществува ли тя изобщо? Има ли смисъл да говорим за някакви други свободи, ако всъщност никой няма собствената иманентна свобода да избира изборите си, т.е. ако никой не избира нищо. Тогава споровете и размислите ще бъдат безсмислени. Може би е добре да спрем още тук? Въпросът е сложен и, според мен, няма готов задоволителен отговор. Въпросът опира и до един друг голям въпрос, а именно: Дали съдържанието на понятието „Бог“ съответства на нещо реално? Моята лична позиция за свободата и дали съществува е: и да, и не. Или с други думи: обективно - не, но субективно – да. И това „субективно да“ има огромно значение и прави разликата. И прави размислите да си струват. С това всъщност казвам, че дори и от далечна („божествена“ ако искате) перспектива свободата да не съществува обективно в света, ние знаем, че имаме възможност да преживяваме субективно свободата си и, макар и в рамката на общество, психика, личност и обективна не-свобода, ние правим избори. И това е, което ме интересува в момента. Отново казвам, че в голямата картина и схема може би тези избори също не са избори, но в малката – те са точно това, което са, и правят разлика. Базирам това и на допускане, че тази постановка е била в замисъла на детерминиращият детерминираното. (Но това е друга тема.)
И така, приемаме, че макар и субективно, макар и в някаква рамка, ние имаме свободата на волята – свобода да мислим и да вземаме решения. (Без към този момент да ни интересува големият философски контекст на цялото това нещо.) Тогава, щом я имаме, логично е да се запитаме: къде е границата ѝ? Къде приключва свободата? Да кажем, че отговорът на това включва, условно казано, „малкият философски контекст“. Нужно е да отбележа две важни гледни точки, които са ни предоставени от немски философи.
Първият от тях е Хегел, който ще каже, че същността на свободата е в осъзнаването на ограниченията и приемането им за необходими. Т.е. не можем да полетим до слънцето (като Икар), да пренебрегнем всички и всичко около нас, да станем всесилни същества („богове“). И това не са окови на свободата, които трябва да счупим, а реалност, с която трябва да се съобразим.
Вторият важен подход е този на Кант. Кант сякаш вземайки предвид „големия ни контекст“ от преди малко, е на позицията, че „свободната воля се води от моралната, а не от природната необходимост“. Това означава: разбира се, че не сме свободни от нашите сетива, инстинкти и нагони – от нашата „природност“ – но за сметка на това, можем да бъдем свободни в сферата на морала. Как? Като спазим общи правила схващани чрез разума.
Умишлено не бих засегнал екзистенциализма и Сартр, който би казал, че „сме осъдени на свобода“. Накратко, до момента стигнахме до извода, че имаме свобода (и то с уговорки), и то – ограничена. Тя е ограничена от самата природа и от самата себе си (тя просто не може да бъде абсолютна).
По-горе, обобщих политическата и социална свобода до две неща – липсата на принуда и на ограничение. Интересното е, че можеш да бъдеш принуден да си ограничен, или, че самата принуда ограничава свободата ти. Стандартен пример за ограничение са робство, затвор, закони ограничаващи съществени аспекти на живота (общуване, пътуване, труд, собственост и т.н.), докато пример за принуда е съвременната ситуация с ваксините. Може да се каже, че съществува „мека“ принуда – като последната, както и съответно „тежка“/“директна“ принуда, в която си поставен пред ултиматум – „или, или“, където двата избора са коренно различни по ценност. Русо поставя акцент не върху липсата на ограничение, а върху липсата на принуда. Защото има и такова разграничение – добри и лоши ограничения.
Както видяхме, философското осъзнаване на необходимост от ограничения е хубаво. Освен това сме ограничени от закона да вършим неща, които заедно сме се съгласили, че са неморални (откъдето и „категоричният императив“ на Кант). Т.е. въобще не е лошо да бъдем ограничени – но в разумна и договорена граница. По-тежка е, според Русо, споменатата ситуация – принудата да ограничи свободата. Всъщност, принудата – без значение кой от двата вида – пряко атакува и нарушава основата на свободата ти, която е именно морална, която означава – да правиш избор. Ограничението, което ще ти позволи да направиш избор да го спазиш, в това отношение е по-щадящо моралната същност на свободата. Докато принудата те лишава от избор. Лишава те от социалното ти право на избор, разбира се. Ти, в ситуация на принуда, ще запазиш възможността за избора да се съпротивляваш. Но тогава ще бъдеш обвинен от упражняващия принудата (например държавата) в най-тежката „вина“ – свободомислие. И тази последна мисъл би ме отвела по пътя на темата за отношението между свобода и власт и дали винаги едното не ограничава другото.
Вместо това, ще дам един впечатляващ пример от съвремието: До преди една година, през 2020, говорейки за абортите, либералите бяха на позицията "Моето тяло, моите права." Днес, през 2021, говорейки за ваксини, консерваторите казват "Моето тяло, моите права". Това само показва състоянието на политическа и идеологическа абсурдност, в която съвременното общество е попаднало. Ако по сходен проблем, либерали и консерватори използват еднакъв аргумент, това ще значи, че за властта властта е по-скъпа от свободата, а истината и ценностите са "ситуационни" - т.е. зависи кога коя може да се използва за запазването на властта. И тук припомням казаното от Русо: Свободата на човек не се състои в това да може да прави каквото си иска, а в това да не трябва да прави това, което не иска. Всеки може да направи изводите си.
Иво Димов
Изображение: Illusion of Freedom by Steve Goad
[1] The American Heritage® Dictionary of the English Language, 5th Edition, < https://www.wordnik.com/words/freedom >
Коментари
Публикуване на коментар