Аз знам, че нищо не знам (Десислава Георгиева)

 Аз знам, че нищо не знам

    Възможно ли е да знам, че нищо не знам? Какво въобще значи това? Какво представлява всъщност знанието? Как да го различим от незнанието? Какво трябва да направим, за да стигнем до знанието и можем ли реално да притежаваме цялото знание на света? Ако не можем да имаме цялото знание, тогава защо въобще да се стремим да знаем каквото и да е?
    Всеизвестната мисъл на Сократ „Аз знам, че нищо не знам“ винаги ме е карала да се замислям над същността на знанието и защо то е ключова част от съществуването на човека. Това е и причината да избера тази тема и да споделя моето отношение по тези въпроси. Знанието, приемането му, усвояването му и предаването му на следващите поколения осмисля съществуването на човека, а светът зависи от човека и се развива благодарение на знанието.
    Всъщност в значението на „Аз знам, че нищо не знам“, не се има предвид, че не знаем нищо, а че човек физически и психически няма възможността да знае всичко, защото човекът е крайна величина във времето и пространството. Всеки един от нас има определено време, за което е жив и за което може да придобива знания и определен мозъчен капацитет, който сам по себе си не може да съдържа цялата информация на света. Ако въобще съществува такова понятие като „цяла информация“, при положение, че постоянно се правят нови открития, следователно постоянно има и нова информация. „Аз знам, че нищо не знам“ може да се разгледа като примирение точно с този факт – че човек не може да знае всичко. Признаването на незнанието и примиряването с него са първите стъпки към търсенето на знанието.
    Когато учениците на Сократ го попитали защо е тъжен той им отговорил, че ако това което знаем е вътрешността на един кръг, то това, което не знаем е неговия периметър. Колкото е по-голям кръгът, толкова по-голям е периметърът. Следователно колкото повече знаем, толкова повече осъзнаваме колко много има да учим още. Всяка тема се състои от много подтеми, всяка наука се разделя на много дялове, всяко нещо се разделя на много нови. Това, което ни се струва малко и просто, се оказва сложно и създадено от много други неща. И ние можем да разберем това само ако се запознаем с това нещо. Незнанието ни води към знание, което пък от своя страна ни води към още незнание. Това продължава постоянно.
    Но щом не можем да знаем всичко, защо трябва да се стремим да имаме знания? Хората притежават способността да възприемат информация, да я обработват и да я предават. И някъде между обработката и предаването ѝ е най-интересната част. Това благодарение на което днешния човек не води същия начин на живот като първобитния. Използването на възприетата информация за създаването на нова такава. Имали сме сурово месо и огън, сега знаем как да готвим. Имали сме падащи от дърветата ябълки и Нютон, който е видял това. Сега знаем какво е гравитация. Кирил и Методий са ни дали азбука, сега можем да пишем книги. Имали сме ноти, сега можем да създаваме песни. Имали сме нелечими болести, сега имаме лекарства за тях. Имах една мисъл на Сократ, а сега имам есе дълго три страници. Примерите могат да бъдат много. Усвояването и прилагането на нашите знания води до нови такива, които се възприемат от тези след нас, тези, които от своя страна ще откриват нови начини, чрез които да допринасят за развитието на света. В това е смисълът не само на знанието, но и на живота. Да предаваме нататък. Да взимаме даденото ни от предишното поколение, да го използваме и развиваме, за да можем да го предадем на следващото.
    „Аз знам, че нищо не знам, но има и такива, които и това не знаят“. Това е най-страшното. Повечето от нас си мислят, че разполагайки с многото източници на информация в днешно време знаят и могат да знаят абсолютно всичко, че живеейки в тази „модерна епоха“ те вече са видели всичко и затова не се налага да знаят повече. Да, но тази епоха ще бъде модерна само докато не дойде следващата. Такива хора не са предразположени да научат нищо ново, тъй като смятат, че всичко им е ясно. Те не могат да се впечатляват, не могат да се удивляват или пък съмняват. По този начин са обречени да мислят само и единствено тривиално. Техните знания са просто сбор от факти, които така и не биват подлагани не съмнение. Те ги съхраняват в главите си, повтарят ги постоянно (защото нямат какво друго да кажат), но въпреки това не спират да говорят. Те са се отрекли от знанието и остават слепи за развитието на нашия свят. Но за огромно съжаление точно те са тези, които най-често успяват да вземат думата, говорят без да казват нищо, пишат, без да са прочели и една книга, мислят си, че откриват Америка, защото никога не са имали желанието да се запознаят с личността на Христофор Колумб. Когато говорещите станат повече от слушащите, когато писателите станат повече от четящите, когато на сцената има повече хора, отколкото в публиката, когато се водим от егото и незнанието и станем глухи за знанието абсолютно всичко, което правим се обезсмисля. А това е един съвременен проблем на целия свят.
    Хората трябва да имат желание да знаят, ако искат да се развиват. Не защото родителите така казаха, не защото ще го има на теста или на матурата, не защото иначе ще ми напишат слаба оценка, не защото така ще впечатля приятелите и гаджето си. Не. Знания, подтиквани от такива цели са нетрайни и са безсмислени. Те дори не биха могли да се нарекат знания. Те са факти. Източниците на информация, които споменах по-рано неслучайно се казват източници на информация, а не на знание. Колкото и усъвършенствани и модерни да стават, те са абсолютно безполезни ако не знаем как да ги използваме. Това, което различава фактите и информацията от истинското знанието съм самия Аз. Ако не мога да използвам дадена информация, тя не е знание. Аз съм този, който допринася за това фактите и информацията да се превърнат в знание. Аз, влагайки нещо от себе си. Аз съм този, който ще се впечатли от фактите, който ще ги проблематизира, който ще ги подложи на съмнение и ще извлече знанието от тях. И аз трябва да го правя докато съм на този свят и имам тази възможност, защото по този начин помагам за развитието на света.
    Знанието е една безкрайна величина, благодарение на която светът и човекът съществуват. То не е само информация, то е способността на човек да проверява, анализира, проблематизира и да борави с тази информация. То трябва да бъде стремеж на всеки един от нас, защото използвайки и прилагайки знанието ние помагаме за развитието на нашия свят, въпреки че сами по себе си не можем да притежаваме цялото знание, а напротив – колкото повече знание притежаваме, толкова повече незнание откриваме. Но в това е и красотата на мисленето. По този начин даваме своя принос на света и оставяме някаква следа на тези, които ще дойдат след нас. Хората, които от своя страна предпочитат и са приели незнанието и отричат знанието отричат и еволюцията на света и ние не трябва да позволяваме това да се случва, защото отричането на знанието е нещо пагубно за човешката раса.

Десислава Георгиева,

ЕГ „Пейо Яворов“, Силистра – X в клас,

ноември, 2021