Черният лебед: Влиянието на малко вероятното (А. Димитров)

 

Черният лебед:
Влиянието на малко вероятното

 

            Днешният свят е свят построен от човешка ръка. Той е кулминацията на десетки хиляди години културно развитие на нашата цивилизация. Цивилизация построена върху: ценности, идеи издигнати до идеологии; политически и религиозни идеали; кръвопролитни войни и технология. Всички тези фактори са довели до това, което днес наричаме “човечество”.

 “Черен лебед” е явление от различен по мащаб размер, защото те могат да се появят и в личните ни животи като (животопроменящи) проблеми както и в обществото като кризи или драми на глобално ниво. Черните лебеди играят изключително важна роля в това общество и историята му, където те често са и резултата, и ‘участникът’ в събитието. “Черен лебед” е термин измислен от авторът и икономист Насим Никълъс Талеб в книгата наречена на самият термин  — “Черният лебед”.

Това явление най-лесно се определя чрез размера на огромния си ефект, рядкостта и рязкостта си, както и най-вече — липсата на прецедентност. Нищо в историята не е могло и не може да ни покаже съществуването, на който и да е черен лебед. Те играят толкова важна роля в развитието ни досега до такава степен, че те стават причината за появата на цели религии, идеологии или икономически системи, които след това оставя следа върху културата и цивилизацията ни за хиляди години. Много от нещата в нашата история могат да се обяснят чрез черни лебеди и случайността.

“Съществуването” е странно понятие и представата ни за него е, че нещо съществува, когато е видяно. За много хора, ако нещо не отговаря на това изискване, то тогава то може да съществува само като идея и представа, като самото съществуване. Само една единствена поява е нужна, за да “започне” нещо да съществува. Накратко единственото делящо идеите и концепциите от материалният ни свят е самият човек и знанието му. Черният лебед е безпрецедентното — това, което не е било срещано досега в записаната история. Черните лебеди ‘плуват’ между границата на несъществуващото и предстоящото (нещото, което ще съществува) или тоест тях ги има, но не са все още истински. Харесвам да ги наричам “несъществуващото малко вероятно”. Тук играе ролята на знанието, където ако нещо не е открито или записано в тази наша "краснописна историйка", то то се намира в абстрактна бездна. Очевадни примери за това могат да бъдат издигането на Хитлер на власт, появата на Будизма като учение, където дори самата история на светеца Буда може да бъде категоризирана като черен лебед. Случайността е пряко свързана с черните лебеди, поради хаотичността на и неосведомеността на събитието. Случайното е това, което е непланирано и безцелно, неповлияно съзнателно от човека. Черният лебед е “мисионер” на хаос и промяна. Но случайността се променя с нашето разбиране и колкото повече разбираме за света толкова по-малко случайни и непланирани стават нещата.

“Черният лебед” не е изключение или напълно случайно събитие и не винаги има причина за появата му; а рядко събитие, повлияно от различни сфери или части от живота и обществото, което е съвкупност от проблеми или фактори различаващи се по размер - негативни или добри. Те понякога са това, което наричаме “Ефекта на пеперудата” - снежна топка от малки и дребни случаи или действия, които с времето водят до видима или катастрофална промяна, отново, за добро или лошо. Черните лебеди произтичат от погрешното ни схващане относно вероятността от изненади и незнанието ни (за света). Арогантността на нашето човечество както и заблудата на някои експерти и учени е точно това, което води до появата на този феномен. Много от тези експерти не вземат сократовата фраза “Аз знам, че нищо не знам”* присърце и често забравят, че човешкото познание няма определена граница и колкото повече човек научава толкова повече разбира за бездната на незнанието.

Незнанието е толкова колкото можем да научим: безгранично; библиотеките с томове, енциклопедии и проучвания са просто повърхността на нашата одисея, наречена лакомия - за знание и за разгадаването на черните лебеди и случайността.

Сега ще дам друг пример. Преди няколко години динозаврите са били считани за влечуги, огромни животни покрити с люспи и стотици зъби. В скорошни години много от тях всъщност се оказват в семейството на тероподите (които пак са динозаври) - покрити целите с пера и огромни клюнове вместо челюсти криещи остри зъби, като някои дори, се оказва, че са имали малки криле вместо къси ръце.

“За да може човек наистина да има знание, той трябва да вярва в едно твърдение и това твърдение трябва да е вярно.”** Знанията са факти, информация и умения, придобити чрез опит или образование, и можем ли да бъдем научени на невярна информация и факти в училище и чрез опита ни? Да, можем и тук е разликата между познанието и истината. Познанието както и фактите и общите твърдения са крехки и се променят постоянно, а истината е една единствена.

Много от черните лебеди са също от резултат на ранни заключения, където не всички случаи и възможности са взети на ум и премислени. Формулата за тези ранни заключения е невежеството. Ранните заключения са ужасяващи, защото те прекратяват всякаква мозъчна дейност, дедукция, прогрес към решението на проблема и той е озаглавен като “решен”, ненуждаещ се от повече замисъл.

В последните векове човечеството се е развило неизмерим бързо. С развитието ни, обществото е станало по-сложно. Повишаването на сложността на тази система води и до повишаването на броя на черни лебеди. Особено огромен скок при бройката случаи се вижда при започването на индустриалната епоха, където не само обществото и инструментите са станали по-сложни, но и пазара.

“Десетилетие на промяна” се наричат годините между две хилядната и сега, кога животите ни постоянно са повлияни от тези малки дребнави действия и фактори, които с помощта на рекламите са още по-незабележими и повече. В момента нашите животи са постоянно обсипани с невидими влияния, които са резултат от капитализма. Черните лебеди се появяват много по-често в животите на простолюдието от колкото, когато и да е било поради интегрирането на технологията и особено социалните мрежи в ежедневието ни.

“Модерният” черен лебед не е задължително да бъде повлиян от технологиите, болести също са възможно влияние. Преди синдромът на Даун е бил непредвидим - той е бил черен лебед, но сега с развитието на науката и технологията можем да предвидим, макар и не напълно, кога някой може да се роди с увреждане по време на бременността или даже чрез проучване на семейното дърво за такива увреждания чрез ДНК и наследствеността.

Пазарът и икономиката са и до ден днешен непредвидими - твърде много фактори трябва да се вземат под внимание, за да има точни данни и предсказвания до такава степен, че дори най-опитните експерти и икономисти не биха могли да предскажат цената на цигарите след година. “Великата депресия” през 1929 година е главен пример за черен лебед в икономиката поради огромното си въздействие върху целия свят, където наличието на акции намаляло значително, поради срива на Американския фондов пазар. Това събитие е имало катастрофален ефект, било е първото по рода си в историята, случило се е мигновено за по-малко от ден и дори до ден днешен много икономисти не са дори напълно сигурни за точната причина за такова бедствие. С развитието на човека черните лебеди не само, че стават по-непредсказуеми, но и разбираме, че повечето от тях са извършени и до голяма степен повлияни от самия човек.

Светът, този който е построен от човечеството, е пълен с проблеми, които не сме могли да предвидим поради нашето незнание. С развитието на обществото и уголемяването на нашето знание тези проблеми няма да изчезнат, а ще се усложнят. Ние трябва да се стремим към разбирането на истината и да бъдем изключително внимателни с това, което наричаме знания и факти както и най-вече откъде извличаме тези знания. Черните лебеди се оформят с дълготрайното въздействие на група малки фактори и затова са феномен - създадени от нас, пренебрегнати като възможни от нас и сполетяващи нас.

 

- Александър Димитров
ЕГ „Пейо Яворов“, Силистра – XI а клас,
май, 2022