юни 09, 2022

Токсично родителство: Токсичната майка (Брийни Лий)

Токсичната майка[1]

превод: И. Димов

Няма такова нещо като „перфектен родител“. Винаги ще има нещо, което родителите не правят или което правят, което ще те разочарова. Въпреки това обаче, има родители, които са изключително токсични и разрушителни към самочувствието на детето.

Имам пример, в който се чувствах безпомощна и в който майка каза на мен да кажа на детето ѝ да спре да прави нещо, което тя самата прави. Аз веднага отказах: „Та ти правиш същото нещо. Не бъди лицемер. Децата не слушат какво казваш, а правят това, което правиш.“

Ще бъдете изненадани колко е лесно да нанесеш щети на децата си. Днес ще говоря за токсичните майки и много от това, което ще засегна, се корени в контрола. Когато хората не се чувстват в контрол на собствения си живот, те търсят да контролират другите. И да бъдем ясни: Универсалната роля на родителя, и конкретно на майката, е да удовлетвори нуждите на детето. Точка. Край. Това е отговорността, която си поел, когато си родил или решил да имаш дете. Там си да се погрижиш за всяка нужда на това дете. Не обратното. Да бъдеш майка е най-безкористната роля, която някога ще играеш в живота си. За нещастие, много жени имат дадената от Бог способност да създадат деца и нямат способността да отгледат и възпитат тези деца. Най-лошата майка на света е егоцентричната, егоистична майка. Светът буквално се върти около нейните нужди, нейните желания, и тя не вижда нейното дете като отделен човек, като личност и индивид, като автономно същество. Тя вижда детето си като имущество, притежание. С тази концепция в главите си – може би съзнателно, може би не – много майки стават токсични.

Виждали ли сте майка, която искрено вярва, че те притежава. „По-добре бъди благодарен, че слагам храна на масата. По-добре бъде благодарен, че слагам дрехи на гърба ти.“ Ъмм, не трябва ли родителите да правят точно това? Бебетата не могат да се изхранват сами, нали? Т.е. родителите очакват да си благодарен, че правят това, което трябва да правят. Много се радвам, че майка ми не го е използвала срещу мен. И понеже не го е използвала, аз искам да ѝ се отблагодаря. Защото разбирам – и всички разбираме – болките и саможертвите, през които майките минават, дори само, за да ни родят на този свят, да ни хранят, да ни бършат задника, да се уверяват, че сме на топло и безопасно място. Ние инстинктивно знаем колко сме благодарни за всичко това. Но е трудно да си благодарен, когато постоянно ти го напомнят, като че ли за да ти вменят вина. Казваш си. „Аз не пожелах да бъда роден. Било е твой избор.“ И токсичните майки знаят, че не е било твой избор, но вместо да поемат отговорност или вина върху себе си, предпочитат да ги проектират върху теб. Вместо да се самонаказват, наказват децата си. И е грешно.

[Към четящите майки: не вменявайте вина на децата си. Вие трябва да сте пример за тях. Ако искате децата ви да са благодарни, тогава вие им бъдете благодарни първи.]

Много малко майки казват на децата си „Благодарна съм за теб“, защото мислят, че трябва да бъдат благодарни само когато децата правят нещо за тях. Това не е безусловна любов. Това е условна нарцистичен-тип любов.

Нека сега започнем с характеристиките на токсичната майка.

1. Липса на емпатия

Токсичната майка няма емпатия, симпатия, тя е емоционално недостъпна. Като дете на токсична, нарцистична майка, може да се чувстваш невидим.

Обикновено, едно дете разбира болката през реакцията на майка си. Може да сте виждали видеа онлайн. Например, някой се преструва че удря детето си с вратата и тогава майка, която държи бебе реагира казвайки „о, не“ и променяйки изражението си. Бебето в ръцете ѝ също реагира и започва да плаче. То не реагира на болка, а на реакцията на майка си. Децата имитират родителите. Така те учат. Така се учат да говорят, така се учат да вървят. Те постоянно имитират родителите си. И като родител, ти би следвало да отразяваш чувствата на детето и да им показваш, че всичко ще е наред.

Токсичните майки не правят това. Те са емоционално пренебрежителни. С това те неволно казват на детето: „Ти не си важен, чувствата ти нямат значение.“

2. Отхвърляне на чувствата ти

Друго нещо, което правят токсичните майки, е да отхвърлят чувствата ти. Когато майка отхвърля болката ти, въпреки че е този, който я е причинил, това причинява детето да се затвори. Създава се разстояние – емоционално разстояние, физическо разстояние – между детето и майката. Защото комуникираното съобщение към детето е: „Не съм безопасно място за теб, нямам време за теб. Не можеш да ми казваш нищо и тайните ти не са в безопасност при мен. Нямам капацитета да се справя с твоите чувства.“

3. Никакви граници

Токсичните майки са неуважителни към твоите граници. Те нямат граници. Когато майка наруши граници – например гледа дневника на детето, гледа телефона му, нахлува в стаята му, използва банята без да почука – това е форма на контрол. Това е не-виждане на детето като отделна единица, а като част от себе си. Този родител не чувства, че трябва да поиска разрешение. Той казва „ти си ми дете“ и това говори за притежание. „Мога да правя каквото си искам, защото ти си моя дъщеря (или мой син).“ Това, което това поведение учи детето, е: слаби граници. Че то не заслужава собственото си пространство, обективира го и то почва да вижда себе си като предмет, като собственост. Детето не заслужава собствено място, не заслужава собствен ум, собствени чувства.

4. Изискване

Токсичната майка е изискваща. Когато майка те третира като дете и ти си на над 18 години, това е неприемливо и тя има големи проблеми с контрола. И някои майки могат да са толкова доминиращи и властни, че започват да те манипулират, когато не получат каквото искат от теб.

Много от тях могат да имат екстремно високи очаквания от детето си, защото тайно искат ти да направиш всичко, което те не са успели. Технически, те опитват да живеят собствения живот повторно, през теб. Сякаш Бог им дава втори шанс да живеят. А това просто не е истина. Твоят живот е твой живот. Техният живот е техен живот. Те са имали живота си. Това е тайно прикрито и маскирано като: „Искам най-доброто за теб.“ Ако искаш най-доброто за мен, остави ме да вземам собствените си решения. Здравословен родител ще си каже: „имам живота си, ще подкрепя моите деца в правенето на най-добрите решения“, но има разлика между подкрепа и контрол. Много от контролиращите родители, когато не получат каквото искат, започват да използват манипулация.

Всъщност майките трябва да знаят кога да направят прехода от доминиращ авторитарен глас в живота на детето си към нещо като съветник. Съветникът не казва на клиента си какво да прави, но го навигира към правилната посока. Той е винаги там, без значение какво решение вземе клиентът. Естествено, че искаме най-доброто за децата ни, кой не го иска? Но… добрата майка знае, че детето ѝ ще взема собствени решения в живота. Знае как да съветва вместо да се налага върху детето си. Много майки трябва да срежат пъпната връв, която ги свързва с децата им – след 10, 15, 20 години.

5. Сравняват те с другите

Друг начин токсичната майка да те манипулира е като те сравнява с други деца (или с други нейни деца). Това създава дълбоко чувство на „не-достойнство“ (да си недостоен за нещо; за това да бъдеш приет, за любов, и т.н.) в детето. Вменява ти се вина, че не си някой друг вместо да бъдеш окуражен да бъдеш най-добра версия на себе си. [Това те прави и несигурен в себе си. – бел.пр.]

6. Условна любов

Много майки и родители учат децата си на условна любов и това е едно от най-лошите, най-опасни и отровни неща, което могат да направят. Всяка майка знае, че любовта ѝ към детето би трябвало да бъде безусловна. Това дете е излязло от теб. Не може да обичаш нещо условно, когато е част от теб. Това ни води към тези майки, които се борят с омраза към себе си. Те започват да мразят детето си, завиждат на дъщерите си.

Когато научиш детето си на условна любов, то ще порасне вярвайке, че е достойно за любов само когато „е добро“, когато получава „добри оценки“, когато получи „добра професия“, когато прави „добри пари“, когато „изглежда добре“, когато има „добър съпруг/съпруга“. Универсално, това няма нищо общо със самото дете. Свързано е с нарцистичната майка, която изпитва радост само, когато ти изглеждаш добре (съответно и тя). Дори не е, защото ти се справяш добре, а защото това я прави да изглежда добра майка. Най-лошото, което можеш да направиш за нарцистична майка, е да я накараш да изглежда лошо. Защо? Защото тогава ти потвърждаваш това, което тя дълбоко вярва за себе си [но не си признава], което е че е лоша майка и лош човек. Тя не иска да изглежда лошо пред други хора.

Но когато научиш децата, че трябва да постигат някакви неща, за да заслужат любов, това ги превръща в актьори и актриси, а не реални човешки същества с реални човешки емоции.

Децата трябва да знаят, че са обичани безусловно. Някои родители вярват, че като си твърд с децата, това ще ги тласне да бъдат успешни. Но само прави обратното вътрешно. Вижте Холивуд – група впечатляващо счупени бебета, успешни външно, но със смазан дух отвътре. Много знаменитости искат да получат обожанието и адмирациите от непознати и от света, защото не са ги получили от родителите си или майките си вкъщи. Докато среда на безусловна любов, в която се чувстваш подкрепен независимо от всичко, е мястото, където децата процъфтяват и вътрешно, и външно.

Не казвам, че строгост и грубост от време на време е неподходяща, но ако връзката с детето е константно това, константно „груба любов“ (tough love), къде е любовта?

7. Gaslighting[2]

Друга токсична характеристика на токсичните майки, е когато те газлайт-ват, карат те да се съмняваш в собствената ти реалност и в себе си. Все едно хвърлят камъни и си крият ръцете. Това е да вършат ужасни неща спрямо теб и да се държат все едно реагираш преувеличено или все едно си го въобразяваш. Тази форма на психологически тормоз е опасна. Става така, че детето не се научава да вярва на себе си. Защото как това да стане, когато винаги е представяно като „лъжец“.

8. Обиди

Друго нещо, което токсичните майки правят, е да обиждат техните деца или да ги карат да се чувстват неловко като намекват неща: „Защо косата ти e толкова дълга?“, „Защо изглеждаш така?“, „Взел си лицето на баща си.“, „Защо ядеш по този начин?“. Или по-директните: „грозен си“, „глупав си“, „нищо не правиш както трябва“, „глупак си“, „бавноразвиващ си“. Това са „пръчките и камъните“, които смачкват децата за постоянно.[3] Нищо не боли като да бъдеш обиден от тези, които са ти дали живот. И проблемът е, че много майки са осъдителни към децата си, критични към децата си, защото са осъдителни и критични към себе си. Много майки носят срам – просто струи от тях. Дори не могат да го контролират. Те носят този срам, и докато не си простят, те ще продължават да са токсични и опасни към техните деца.

В тази връзка, токсичните майки излагат децата си публично. (Бог знае защо на родител ще му бъде приятно това, но вярвам, че е форма на контрол.)

9. Никога не поемат отговорност

Едно от най-досадните неща в токсичните майки е, че те никога не поемат отговорност. „Отговорност“ е лоша дума за тях. Токсичните майки никога не се извиняват, нито поемат отговорност. Защо? Защото не могат да позволят да видиш, че те също са хора – като теб. Въпреки че това е, което виждаш, когато ги погледнеш. Човек – бъркотия. Някой майки имат „божествен комплекс“ и да кажат „извинявай“ или да признаят, че грешат, за тях би било да поемат позиция като на дете и мислят, че така са подчинени на теб.

Но, майки, моля, чуйте ме. Води чрез пример. Научи децата си да се извиняват като се извиняваш, когато грешиш. Няма проблем да си смирен и скромен. Това не те поставя под тях, не те прави изглеждащ слаб. Дори всъщност е знак за сила. И нашите деца трябва да знаят, че е нормално да грешиш без да си „грешник“ (някой, който винаги греши и може само да греши).

10. Поставят фасада

Нещо, което токсичните майки правят, е да издигнат фасада. Държат се като „майка на годината“. Токсичните майки мразят да получават критика, защото тя допълнително разкрива на тях колко са се провалили, отколкото те вече вярват, че са. Те живеят за одобрението от другите, защото истината е, че вътрешно те все още са малкото, бедно момиче, което търси одобрение от собствената си майка, която вероятно е вече мъртва и я няма.

Имайки това предвид аз съчувствам на токсичните майки. Защо? Защото токсичните майки са просто малки, счупени момичета опитващи да се справят с това, вероятно без посока от техните собствени родители. Всички заслужават и имат нужда да се излекуват. Но сега говорим за детето. Затова ще говоря на детето директно.

Негативните ефекти

Негативните ефекти върху дете, което расте с токсична майка, могат да бъдат бедствие. Може да причини: ниско самочувствие, лош аз-образ, трудности за вземане на решение за себе си, липса на увереност, липса на лични граници (не могат да казват „не“), пренебрегване на собствените нужди, съ-зависимост от другите, или прекалена независимост от другите. Детето може да се държи много детински (да остане на възраст 6, когато е на 26). Може да се появи незрялост в детето – да не може да мисли само, да бъде завинаги дете, заради контрола на майка си. Може детето да се чувства недостойно, несвързано, свръхчувствително към всичко, да не може да приема критика (защото е лична, винаги е било лично при майката), защитно поведение. Самота, липса на доверие в хората... Списъкът е безкраен. Повечето счупени хора на света са били счупени в детството от родителите си. Добре, какво е лекарството за това?

Какво да направя?

#1: Скърби за загубата на връзката

Скърби за загубата на тази връзка родител-дете. Приеми в себе си, че това, което си искал от майка си преди, тя не е успяла да ти даде и може никога да не е в състояние да ти даде. Когато свалиш очакванията си, няма да живееш живота разочарован. Докато майка ти не получи собствено лекуване (много е рядко на възрастта, на която са; рядко е, но не е невъзможно) и не осъзнае какво ти е направила, ти ще трябва да постигнеш развръзка за себе си. Тъгувай за загубата на родителя си (особено, ако са мъртви), но почти трябва да скърбиш за живите си родители, сякаш вече ги няма. Защото човека, който си искал те да бъдат, те не са, и вероятно никога няма да могат да бъдат.

#2: Бъди родител на себе си

Ти си възрастен сега. Дори да не си минал 18 години. Сега си възрастен. Достатъчно зрял си да си бъдеш собствен родител, да се „пре-отгледаш“. Това означава: да осигуриш собствените си нужди. Задай си въпроса: от какво имам нужда в момента. Бъди достатъчно смел да го дадеш на себе си.

#3: Приеми любовта на Бог

Трето, знай, че никога не си сам. Бог ми е бил баща, когато нямах баща. Бог ми беше майка, когато нямах майка. Приеми любовта на добрия ни небесен баща, който никога не ни изоставя. Дори когато се чувстваме сами, ние не сме. Бог винаги се грижи за нас, винаги ни защитава. Вярвай в това. „И ако баща ми и майка ми ме оставят, ГОСПОД ще ме приеме.“ (Псалми 27:10; VBG)

#4: Постави здравословни граници

Постави здравословни граници. Не е грубо да кажеш на някого: „Тук започвам аз и тук приключвам.“ Границите предлагат защита. Защо имаме порти на къщите си? Защо имаме огради? За да разделим една къща от друга. Трябва да си дързък достатъчно, че да кажеш на майка си „не, това съм аз“, „не, няма да направя това“, „не, няма“ и да зададеш границите и да ги пазиш зададени.

Да, майката ти ще натиска към границите ти, но продължавай да ги подсилваш. Тя ще се държи като дете. Тогава ти бъде възрастния в ситуацията. Продължавай да подсилваш собствените граници. Не е грубо да казваш как се чувстваш; грубо е, ако го комуникираш по груб начин.

#5: Не се превръщай в родителя си

Не е нужно да се превръщаш в човека, който те е наранил. Някои хора бягат толкова далеч от това да бъдат като родителите си – от провала на родителите си – че когато дойде възможност, не знаят какво да правят с успеха. Не знаят какво да правят, когато дойде човек, който всъщност иска да е във връзка с теб. Знаят как да се справят в провалени връзки, но могат ли да се справят с успеха? Могат ли да се справят с това да бъдат удовлетворени, обичани, защитени. Понякога е нещо, по което да се работи.

#6: Не вярвай на лъжите

Приеми идеята, че каквото и да са казали за теб би могло да е грешно. Много от нас порастваме с лъжи, които са ни казвани. И защото идват от майка ни, им вярваме. Приеми идеята, че каквото е казала за теб, не е вярно. Когато не е истина, няма сила да те нарани. Когато повярваш на лъжата и стане истина за теб, се разпадаш.

#7: Стани независим

Ако още живееш под покрива ѝ, следващото нещо е да се преместиш. Много е трудно да отстояваш позицията си, когато стоиш в къщата на майка си, която плаща сметките. Трябва да постигнеш независимост и да се отделиш от този човек. Особено от токсична майка. Ако не можеш да се преместиш, играй „играта на чакането“. Докато си там, дръж се уважително.

#8: Убий я с любезност

Да се противиш и отвръщаш само добавя повече обида, нараняване, само добавя масло в огъня. Съветът ми към млади момичета с токсични майки е: Не реагирай, не го приемай лично. Знам, че е по-лесно да се каже от да се направи. Но не реагирай, защото майка ти иска реакция от теб. Не ѝ давай удоволствието. Плати на злото с добро.

#9: Прости (Не пий отровата)

Прости, прости, прости. Много хора го намират за трудно - концепция сложна за приемане. Те мислят, че като прощаваш на някого, го оставяш да му се размине. А най-често ние искаме хората да си платят. Искаме милост за себе си и съд за другите, искаме присъда за тези, които ни нараняват. Опитай да се поставиш в нейните обувки, опитай да бъдеш съпричастен към това, през което минава в нейния живот. И опитай всичко да не се върти около теб.

#10: Потърси терапия

Терапията беше голяма помощ за мен. Започнах и всеки път, когато ходех, си мислех „о, не, отнема време, нямам време“, „никога няма да бъда излекувана“. Две години минаха много бързо и осъзнах, че човекът, който съм станала, напълно се е променил.

Не се страхувай да потърсиш помощ и да я получиш. Можеш да се справиш с много от нещата, като говориш с някого.

[1] [в YouTube:] Breeny Lee, SIGNS YOUR MOTHER IS TOXIC + what to do, < https://youtu.be/QJrSSeuL14U>; превод от английски: Kemono

[2] газлайтинг - коварна форма на манипулация и психологически контрол, в която вършителят дългосрочно подава на жертвата погрешна информация, което в последствие резултира в съмнение на валидността на собствените мисли у жертвата, объркване, загуба на увереност, стрес; накратко техника, която подкопава възприятието на реалността на даден човек; Терминът идва от пиесата „Газова лампа“ на Патрик Хамилтън, в която хитър съпруг се опитва да убеди жена си, че е луда, като мести предмети от дома им и после отрича, че го е правил или казва на жената, че тя го е направила и не помни. Джак убеждава Бела, че газената лампа се замъглява. [Бел.пр.]

[3] sticks and stones may break my bones (but words will never hurt me) - A common childhood chant meaning hurtful words cannot cause any physical pain and thus will be ignored or disregarded. (I've never been affected by people's criticism—sticks and stones may break my bones, but words will never hurt me.) < https://idioms.thefreedictionary.com/Sticks+and+stones+may+break+my+bones > [Бел.пр.]

Търсене в този блог

Линия в пясъка