Паразитното разказване на истории... (Ст. Стоянов)
Паразитното разказване на истории и съвременната политическа пропаганда във филмовата индустрия
Паразитното разказване на истории, като политическа пропаганда, днес е доста често срещано явление, което голяма част от хората не виждат. Благодарение на него съвременното общество страда от различни политически, морални и икономически проблеми. Такива са политическата радикализация и индоктринирането на деца в крайно леви идеи. Доста филмови поредици и компании в кино индустрията страдат заради политическия паразит в тях. Хората биват откъснати от обективната реалност, в която живеят. Крайно левите идеи, нямат обосновка, ако не се даде враг на народа който да е представен като заплаха за масите. Съществуването на явлението е силно свързано с нуждата от намирането на нов “враг на народа”, който репресира някакво малцинство.
Паразитното разказване на истории като политическа пропаганда се изразява в преобръщане на сценария наобратно, като се преобърне имиджа на главния герой или герои във филм или филмова поредица. Главните герои биват представени като тяхната противоположност от миналите сезони или серии на дадена поредица или филм. Това се прави, за да се покаже лошата страна на дадения консервативен стереотип на героя, който е част от нормата и да се покаже колко е добър противоположният (нов) стереотип, който се смята за репресиран от обществото, с цел да се подсили даден политически възглед, както и да се дискредитира (предишния/стария) възглед(/стереотип). Сега паразитното разказване на истории се използва, за да се прокарват възгледи на различни активистки организации с революционен характер като: BLM, LGBTQ+, ANTIFA и най различни НПО-та. Те постоянно търсят контрареволюционери (или още известни като „врагове на народа“). Когато не може да се намери нов контрареволюционер революционната идея пропада, т.е. паразитът не може да си намери нов гостоприемник, няма срещу какво да се пропагандира и да се бори. Тези контрареволюционери са най-често герой или герои с консервативни стереотипи. Показвани са като репресивни фигури или са им предадени отрицателни качества с цел да се унижат и да се издигне репресирания стереотип на пиедестал. Така се прави враг, който ще бъде репресиран, защото е репресивен. Не се унищожава оригиналния стереотип, за да се намери нуждата от контрареволюционер. Подсилва картината на репресиран стереотип още известен като “жертва”.
Благодарение на масовия характер на паразитното разказване на истории се изкривява реалността. (Същият метод се използва и във видеоигрите.) Главният герой е представител на нормата - на нещо, на което хората са свикнали. Заменя се с представител на група от хора, която е смятана за репресирано малцинство. Прави се твърдението, че различното от нормата винаги е по-добро. Това се постига чрез: сменяне на мъжкия персонаж с женски (), белия с представител на друга раса (най-често негроидната). Доста се набляга на това, че героят става героиня и че не-белият герой е много по-добър във всичко в сравнение с предшественика си. Това се показва при всяка възможност в даден филм. Новият герой не се поставя в центъра на сюжета, за да се избегне усещането за успешна революция. Така пропагандата не си губи смисъла, защото нормата може само да се разруши или измени. Нормата е нещо, което не може да се подсилва.
Левите политици печелят популярност заради вкараната пропаганда в днешните форми на развлечение. Заради нея, не е рядкост децата да са индоктринирани и да са с изкривен морален компас още от ранна детска възраст. Така неща като феминизъм, критична расова теория, LGBTQ+ пропаганда, леви и крайно леви икономически идеи и антикапиталистически нагласи влизат в мозъците на децата, което води до това да не се чуват аргументите на десните позиции, защото от малки тийнейджърите са убедени, че техните (собствени) възгледи са правилни и това води до радикализация и делене сред обществото още преди голяма част от него да може да гласува.
Благодарение на пропагандата във филмите виждаме как доста известни поредици и сериали си губят оригиналната стойност. За да се прокарват политически възгледи, страда сюжетът на филма (защото той остава на заден план). В един момент поредицата губи цялата си популярност заради политическата пропаганда, която съдържа. Съдържанието на пропаганда води до това да се политизират създателите на съответния културен продукт. В последствие тези хора биват асоциирани с дадена политическа формация, което им носи негативна репутация. Доста често се асоциира цяла компания с политическа формация, което вреди на имиджа ѝ. Пример за такава компания е „Дисни“.
Филм, в който се разказва история паразитно, е „Междузвездни войни: Силата се пробужда“. Във филма виждаме развалянето на представите ни за старите герои, с които сме свикнали, и ни се предоставя нов женски персонаж, който трябва да ги замести. Женският персонаж в началото е подложен на несправедливости и после замества старите главни герои. Също така старите герои са очернени, както стана ясно по-горе, с цел да се разрушат възприетите обществени възгледи и да се наложат нови неолиберални възгледи.
Страдат и компаниите за стрийминг услуги на филми като „Нетфликс“ и „HBO Max“. Благодарение на предоставяните от тях ясно изразени филми с неолиберална пропаганда. Примери за такива филми са „Cuties“ в Нетфликс и „Небременна“ в HBO Max. Тези филми имат принос за ниската цена на акциите на компаниите. Нетфликс в се опитва да се отърси от този лошия си имидж като сваля паразитни филми и се опитват да правят нови непаразитни филми. Предлагането на паразитни филми е изгодно само в краткосрочен план за сметка на дългосрочните последици за компаниите в Холивуд. „Cuties“ е пример за сексуализацията на малолетни деца и показване на религията в лоша светлина, а „Небременна“ е пример за това, че абортът е положително нещо и че жените абортирали трябва да се гордеят с извършената от тях „медицинска процедура“. Тези леви неолиберални възгледи са влошили имиджа на компаниите, в резултат на което цената на акциите са рекордно ниски. „Нетфликс“ и „HBO Max“ затвърждават фразата “Go Woke, Go Broke”[1].
11Б клас, 21/22
PHOTO: PHELAN M. EBENHACK/ASSOCIATED PRESS,
< https://www.wsj.com/articles/
[1] Уоукнес - Вярване в неолиберални, абсурдни идеи без взимане на предвид контекста на ситуация и контрааргументи. Поддържане на обширни лозунги и твърдения без ясна дефиниция.
Коментари
Публикуване на коментар