Споделянето на котки не ражда идеи
„Споделянето на мисли ражда идеи. Споделянето на котки не ражда идеи.“[1]
„Великите умове обсъждат идеи; средните умове
обсъждат събития; малките умове обсъждат хора.“
- Елинор Рузвелт
Защо споделянето на котки е важен съвременен феномен? Най-вероятно защото всички го правим. Първостепенната препратка е, разбира се, към фейсбук и социалните мрежи, но „котките“, от една страна, не са само котки, а могат да са и кучета, и други животни, снимки и видеа на храна, на „как изглеждаш днес“ (което е със сигурност много интересно и разнообразно спрямо предишните 5 или 10 дни с почти същото селфи) и т.н. От друга страна „котките“ не са само във фейсбук. Те са и във всекидневните ни разговори, в споделянето на какво си закусвал (без да е било интересно преживяване – без да е било вкусно/безвкусно, скъпо/евтино, изненадващо и носещо емоция) – просто ей така, за констатацията. В този контекст „котката“ носи собствен смисъл – на нещо повърхностно и тривиално, а и е своеобразна метонимия, защото назоваваме цялото чрез неговата част. А какво е „идея“?
Мисълта е лесна – нещо, което мислиш. Да го наречем „продукт на мозъка“, който ся явява във формата на мисъл. Но какво е идея? Ако трябва да навлезем в дълбокото философстване върху понятието, но и да го съотнесем – за удобство – към настоящия контекст, идеята е едновременно „гориво“ за мисълта, но и най-висока форма на мисленето. Например, мисленето може да работи със сетивна информация – климатикът работи, топло ти е и си казваш „топло ми е“. Може да работи с чужди мисли, натрупвайки знание (стига да са от надежден източник и да се мисли критично за тях) и да обмисля приложение и полза от тях. Идеята, вече, е когато (1) мисълта е насочена към действие или към (2) проверка на досегашни мисли и убеждения за нещата. Идеята е когато „ти светне лампата“. Когато създадеш сценарий за непосредственото бъдеще в главата си и ако ти хареса, опиташ да го проявиш. Идеята е свързана с промяна и развитие. Да, има и лоши идеи, но дори те имат полза, за да премениш след тях по естествен начин към нови по-добри. Ако забелязахте стъпките в импровизираното ни определение, условната „трета“ стъпка на собствени идеи, е след като бъдеш изложен на достатъчно външни мисли. А когато видиш котка, си казваш „това е котка“ и пътя до идеята остава неизвървян. Защо става така?
Защо толкова искаме да си споделяме котките? Във връзка със социалните мрежи причините са много, но сега ще бъдат посочени някои основни. На първо място, защото ни харесва вниманието (което е нормално в умерени дози). На второ – защото сме пристрастени към платформите. Трето, предишните две плавно ни правят по-нарцистични. Има многобройни видеа, лекции, статии и проучвания по темата.[2] Знаем, че вниманието е важно за нашите аз-образ и идентичност; знаем, че е инстинктивно важно да бъдем прието от общността ни, за да можем да оцелеем; знаем, че изкуственото „уголемяване на племето ни“ до неадекватни пропорции е хиперстимулация за мозъка ни. Знаем, че обществата се отчуждават и хората се атомизират. Знаем, че „смартфонът“ е умишлено превърнат в „ротативка в джобовете ни“, за да обслужва финансови интереси на големите корпорации (това е в добрия случай, може да имат и други видове интереси). Последните две-три години много хора се „събуждат“ за тази реалност. Но все пак те не са мнозинство. Без съзнание и нужното знание, което да осъзнаеш нещата не стават по-добре. TikTok расте в пъти по-бързо от YouTube. Продава се идеята, че всеки е звезда, всеки заслужава внимание, в този смисъл: всеки е специален. И тук идва нарцистичното чувство, което споменахме. Иска ни се да го повярваме и да се надценим. Защо надценяване? Защото, ако всеки е звезда, няма да има никой под небето, който да погледне нагоре. Но не се сещаме за това и вместо да се сетим правим безгласна уговорка за „обмен“ на внимание, което да ни залъже, че сме звездите, за които несъзнателно искаме да се възприемем. „Аз ще гледам сторитата, вечерята и котките на моите приятели, а те ще гледат моите.“ И всички сме супер. Само че не сме креативни. Останахме без идеи…
Друг „конспиративен“ елемент на проблема е, че някой в обществения, или ако искате планетарния, елит ни го прави нарочно. Ама това май не е никаква новина и конспирация („нов-ина“, „нов-ост“, „нещо ново“). Просто сега инструментите са по-силни. Разбира се, че глупавите „граждани“ могат да бъдат превърнати обратно в „поданици“ – и то без да разбират. Всичко в името на печалбата и властта.
Остана да кажем едно нещо – превенцията. Както и защо е необходима. Просто е. Не е лесно, но е просто. Започваме да споделяме съществени мисли или не споделяме нищо. Да имаш котка, да спасиш котка, да вечеряш хубава храна е добра идея. Но други идеи след това?... Науката и светът се въртят от крайни идеи и мисли. Земята е кръгла или е плоска? Земята е център или Слънцето е център? Премахването на частната собственост ще реши или няма да реши социалните и човешки проблеми? Наполеонова Франция или Хитлеристка Германия ще станат или няма да станат империи? Светът се променя от големите идеи, докато ти …споделяш котка.
Практико-приложимо решение е поне да вдигнем стандарта на споделяното. Можем да си създадем правило и да се питаме преди всяка публикация дали носи съобщение освен видимото, дали в нея има идея или поне мисъл. Интернет стана „разширение“ на личното пространство, което вече не е лично, твоят физически албум със снимки, който обаче е дигитален. Искаш да покажеш себе си и неща за себе си. Добре, започни да споделяш: свои интереси, мисли, знание, изкуство; постижения в работата (ако имаш такива); постижения в хобито ти (ако имаш такова); творба (филм или песен), но добави критично мнение или кажи защо е важна за теб, или защо е свързана с настоящото ти преживяване и т.н. В най-лошия случай, ако нямаш какво да кажеш, седни, почети малко, докато започнеш да мислиш за нещо освен котки. И тогава пак ела.
В заключение, обичаме да споделяме „котки“. Котките са незначителни факти и послания, често лесни за свеждане до сетивна информация едновременно и в, и извън социалните мрежи. Обратно, идеята е висша форма на мислене, която води към действие, творчество и промяна на светогледа ти. Попаднали сме в това положение под натиска на големите компании на Силициевата долина, но и под натиска на собствените пороци и несъвършенства, които игнорираме вместо да коригираме. Затова сме си „купили“ идеята, че всеки от нас заслужава внимание за котката си. Защото е супер звезда. Ситуацията теоретично би могла да се подобри, ако: (1) осъзнаем, че идеите и новите мисли променят света и животите ни и затова са важни; (2) ако се стремим да споделяме по-стойностно и смислено съдържание от просто „котки“ или (3) се дистанцираме от всичко това, за да почетем книги.
И.Д.
27.11.2022, 10:54
[2] Виж преводите на Джарон Ланиър, Джо Краус и Габор Мате в търсачката на блога или в етикета „преводи“.
Коментари
Публикуване на коментар