Антиоруеловата психоза
Всички са нарцисисти. Антиоруеловата психоза
(лек „рант“)
Положението е драматично. Лошото в масовата психоза е, че масата не знае, че е в нея. И аз не я гледам като безпристрастен очевидец. Някъде отстрани или дори отгоре. Не съм монаха в планината (въпреки че си мечтая понякога), нито културно извисен буржоазен представител на творческия елит – например възрастен интелектуалец, някой доцент или професор, който е твърде стар, за да е влизал някога в Instagram. Не, аз не съм тези неща, а съм „един от лудите“, но с кратки епизоди на „нормалност“ във формата на видения за реалността и носталгия към чуждо и неживяно минало.
Нашата психоза е антиоруелова[1], както я описва един български академик и психиатър. Защо? В оруеловия свят е имплицирана идеята, че да те наблюдават е лошо, вредно за теб, а поведението ти да отговаря на очакванията към теб – също. В нашия случай обаче, сме свидетели на обратното – всеки очаква и опитва да привлече вниманието към себе си по различни нездрави начини.
„Умопомраченият субект търси напълно незаслуженото внимание на медиите, на околните, не със своите постижения [а в случая с малтретиране на лице, което не може да се защити.]“ (Д. Стоянов)[2]
И ако кажем, че примерно Чеченеца и Емили „Тротинентката“ (която/който е мъж) са образно казано „недоразумения“ и поведението им в Пловдив е недвусмислено осъдително, то искам да питам: Ами всички останали? А всички, които се снимат пред дърво?... (и после на стол?) А инстаграм акаунтите на техните дъщери? Които са осми клас, които си хапят устните, плезят се и си лапат показалеца... и изглеждат като бачкаторки по пътя за Добрич? С поли и рокли по-къси от вкуса на дъвката...
Кога стана нормално? Какво е посланието? „Вижте аз имам лице; вижте мога да се разхождам; вижте пия кафе; дайте ми внимание; валидирайте съществуването ми“ или „вижте ми краката, вижте ми седалището, аз ги имам; харесвате такива неща, значи харесвате и мен; ето харесайте ме; аз съм предмет, какво толкова ще стане от малко обективиране“.
В началото, малко след появата си, selfie беше дума, която се използваше с насмешка. Имаше приятелски (а донякъде и не толкова) подигравки към селфитата. Сега, според статистики 6 от 10 публикации в социалните мрежи са селфи. Значи ти си в интеракция със себе си. (Тук идва нарцисизма.) Ти гледаш себе си, „украсяваш“ себе си, правиш „перфектната“ снимка на себе си, гледаш коментари на себе си… И казваш: ето какво имам да предложа на света:
(Disclaimer: не сложих истински снимки на хора, които познавам, защото щеше да е неетично и да е скандал. Но ги има. Виждам ги. Виждам ви. Родители, пазете си децата.)
Коментари
Публикуване на коментар