„Аз знам, че нищо не знам“ е равносилно на „Аз разсъждавам“ (Н. Палева)

 „Аз знам, че нищо не знам“. Знание и незнание

(есе)

„Аз знам, че нищо не знам“ е фраза на древногръцкия философ Сократ (поне според Платон). Според други е изказване на Демокрит. Но нека я разгледаме като Сократско послание, валидно от край време, та чак до наши дни.

Както вече споменах Сократ (469 г. пр.н.е. – 15 февруари 399 г. пр.н.е.) е древногръцки философ, създател на отделен аспект във философската наука – етика. Той не пише философски текстове. Образът му ни е познат благодарение на съвременници, ученици и най-вече Платон (древногръцки математик и философ).

От противоречивото на себе си изказване на древногръцкия философ (Сократ) разбираме, че става дума за противоположните по значение думи – знание и незнание. Знанието е осъзнаване на факти или практически умения в дадена област. Тъй като знаем, че са антоними,  логично незнанието да е липса на знание (поради недоученост или неосведоменост).

Изказването на Сократ е жизнен принцип, който може да се обвърже с традицията (утвърдилото се в живота на редица поколения като безусловна ценност). Човек, за да спазва традиция, е убеден в истинността и силата ѝ и не смята за нужна потенциална промяна. Това означава, че традицията е нрав. Според Сократ, ако този нрав е достатъчен за обществото, то за отделния човек не е. Той смята, че трябва да има правило, което човек освен, че трябва да спазва е нужно да знае и защо. За да се случи това, човекът не трябва да има предразсъдъци, а да започне да разсъждава. Едното няма как да се случи без другото. С цел: липса на предубеждения, Сократ има предвид с крилата си фраза „Аз знам, че нищо не знам“, че преди да започне да разсъждава, той със сигурност знае само, че предварително не може да знае нищо със сигурност. Следователно разсъждението води до знание (свързано с необходимото, което трябва да се направи и защо трябва). Разсъждавайки правилно можем да стигнем от предразсъдък до знание, от нравствена социална единица до морална личност. Ако мога да обобщя (по пътя на логиката) „Аз знам, че нищо не знам“ е равносилно на „Аз разсъждавам“.

Щом Сократ може да каже „Аз знам, че нищо не знам“, защо пък ние да не можем да кажем „Аз не знам, че знам нещо“. Щом го правя, значи мога (да го „кажа“), разсъждавайки аз пък мога да стигна до знание, но не защото „Аз не знам, че знам нещо“, а защото Сократ е прав, че от разсъждение се достига до знание. Да предположим, че не сме чували за Сократовите възгледи, това означава ли, че „Аз не знам, че знам нещо“ е равносилно на „Аз не разсъждавам“ и значи ли, че това води до незнание. Приемайки факта, че знанието е породено от разсъждения, то тогава незнанието е породено от липса на такива.

Сами по себе си знанието и незнанието са свързани с осъзнаването на факти или практически умения, както вече споменах. Ако не знаем даден факт, то ние нямаме знание, защото не разсъждаваме или защото сме неосведомени? Както и ако нямаме практическо умение, нямаме знание, защото сме недоучили или защото не сме разсъждавали? Ако сме Сократ, е логично да смятаме липсата на знание или осведоменост за даден факт да е и липсата на разсъждение. Но тъй като не всички сме древногръцки философи можем да приемем за „вярно“ и версията с неосведомеността и недоучеността.

/По мое мнение/ Сократ доста изпреварва времето си с тези свои смели възгледи относно знанието и незнанието. С древногръцкото си изказване от преди н.е., той замисля поколения наред, та чак до днес. Но за да знаем как той знае, че нищо не знае и да разбираме посланието му всъщност да разсъждаваме, то опитвайки да разберем думите му, ние стигаме до знанието, че разсъждението е най-големият враг на незнанието.

Казвайки на някого „Аз знам, че нищо не знам“ в настоящето, то ако той не знае философските възгледи на Сократ, би си помислил, че ние наистина нищо не знаем и че не разсъждаваме. И ако кажем на този някого, че имаме предвид, че ние всъщност разсъждаваме, то биха ни сметнали за „луди“ или не толкова крайно – незнаещи. Вероятността за осъществяване на тази хипотетична ситуация не е малка. Това ни показва, че хората масово не разсъждават, следователно нямат знание. Звучи тъжно, та дори страшно масата от хора да е неразсъждаваща. Хипотетичната ситуация е доказателство, че разсъждението наистина води до знание, а хората с липса на такова може би имат нужда от някой „съвременен Сократ“, който да им напомня да разсъждават.

В заключение мога да кажа, че ако разсъждаваме ще знаем, че в Сократовата фраза „Аз знам, че нищо не знам“ липсва незнание. Затова хора, разсъждавайте!

купи изображението на този адрес

- Нели Палева, 9а май/юни '23