Подготовка за недостига на витамин D
Ментална подготовка
за недостига на витамин D (и сезонните афективни разстройства)
С
наближаването на сезона на тъжните мисли и оплакванията някак ми се прииска да
се върна към блогърското си хоби и субжанра на монолозите „а ла“ Марк Аврелий.
Пък и харвардските психиатрични индийски ютюбъри препоръчват човек да си улавя
творческите импулси (както се „улавя“ момент, така си го представям поне...).
Вече виждам постовете в Teenproblem.net и заглавията като „Дадох ѝ всичко, но тя не ме обича“, „Учителят ми по философия говори със стени“, „Помощ, защо той ми хареса сторито след като се разделихме?“ и др. може би твърде неприлични за споменаване тук. И това цялото, заради недостига на Витамин D. (Леле, само като го казах и ми стана вече тъжно.) Много си го обичам. Както и слънцето – стига да не съм твърде близо до него е най-якото нещо. Все пак векове и хилядолетия е било обежествявано, и не без причина.
Супер-надеждни авторитетни научни сайтове като „Моя протеин.бг“[1] посочват потиснатостта като първи симптом на недостига на този велик витамин. Яко ще се потисне народът. Остави, че няма слънце, защото, да кажем, е зад облаците. Няма и достатъчно ден – по-къс е от летния. Всички ще си влязат в офисите, училищните кабинети и местата за пушене на закрито – да се потискат.
Има обаче и добра новина. Познатото като есенна депресия не е депресия, вика му се сезонни афективни разстройства. Само 1 от всеки 15 ще страда истински.[2] (Но като си знаем каръщината, вероятно сме точно ти и аз.)
Всеки
проблем идва с решението си. А решението е обичайното – спорт и ядене на растения,
особено банани 😉.[3]
За по-големите скатавки – допълват и „започни нещо ново“[4]
в смисъл на хоби, но това си го представям като бонус към основните стратегии, нещо,
което да ги подсили; а за тежко пост-модерните имаме... светлинна терапия. Но
това са глупости...
Коментари
Публикуване на коментар