Псевдосенека 2023
Не преследвай невъзможното, но преследвай това, което ти се струва невъзможно
“Порокът на младите е неумението да
ръководят страстите си.
Iuvenile vitium est regere non posse
impetum.”
- Сенека
Ще започна с традиционното предупреждение, че това не е
за четене. Това е писмо от личния архив на Псевдолуцилий, добър приятел на
Псевдосенека. То попада пред теб по абсолютна случайност. Следното не е
написано, за да се чете, а за да се напише.[1]
* * *
Драги ми Луцилий, мисля си, че когато нямаш носни кърпички,
е по-добре да си издухаш носа в пространството на своята градина – ей така, със
силата на въздушното налягане – отколкото да не го издухаш никъде. Защото
секретът, който остава в теб, е за да ти пречи да дишаш. А който не диша,
умира. Така че защо да се свениш как ще изглеждаш пред някого вършейки това
действие, но не се свениш от смъртта?
Винаги носи със себе си химикалка. Все пак ходиш на училище.
Ще дойде ден на контролно и няма да можеш да пишеш, и няма да имаш оценка по-голяма
от слабата. И няма да завършиш, и няма да отидеш в университет, няма да работиш
и ще умреш от глад. Пестиш стотинки за химикалка и се свениш да си донесеш
една, но не се свениш от смъртта? Да не говорим, че си пушач.
Нима, Луцилий, реалността е твърде скучна с цялата си триизмерност,
безкрайните пиксели на очите и другите 4 сетива, и с цялата си..., ха, реалистичност,
та имаш нуждата да избягаш от нея с ТикТок и Инста? Имаш време за 90 или 100
клипчета по 20 секунди, но нямаш половин час за нещо полезно? Животът ти ще
свърши по-скоро отколкото си мислиш. Когато това стане, ще си загубил
единственото, което всеки притежава – настоящето. Това е вярно. Но защо правиш
това настояще да струва по-малко и от форинт[2]?
Не бягай от реалността и тя сама ще дойде.
Друго важно правило, Луцилий, е да не умножаваш мислите като
мислиш за тях и емоциите – като позволиш те да създават емоция. Мислите и
емоциите отразяват света и събитията, ориентират те и после отминават. Когато
те е страх от нещо, страхувай се от нещото, и не се страхувай от бъдещия страх.
Когато мислиш много върху дилема, не започвай да мислиш колко е лошо, че мислиш
много – защото това е още мислене. Не ставай мислеща патка (защото те
умират)! Нима се свениш да вземаш решения, но не се свениш пред смъртта?
„Безумно е да се преследва невъзможното, но
недисциплинираният ум не може да не опитва.“[3]
Мъдрите са казали това. И ти не преследвай невъзможното, но преследвай това,
което ти се струва невъзможно. Измий чиниите и простри още днес, а не утре.
Седни и напиши един блог пост (нищо че нямаш идеи). Не, чакай, стига си писал. Измий
чиниите. И прости.
Коментари
Публикуване на коментар