Кратък трактат върху свръхгримираните, разголени и красиви хедонистки
Кратък трактат върху
свръхгримираните, разголени и красиви хедонистки
“That's always seemed so ridiculous to me, that people
want to be around someone because they're pretty. It's like picking your
breakfeast cereals based on color instead of taste.”
― John Green, Paper Towns
“It is amazing how complete is the delusion that beauty is goodness.”
― Leo Tolstoy, The Kreutzer Sonata
Част I
Знаете ли, че… гримът не прави хората
по-красиви!? Да, знам. Беше шок и за мен. Като изключим факта, че… не беше. И
никога не е било. Винаги ми е било трудно да разбера хората, които вярват в
обратното. Що за нарцистична, изкривена и арогантна е тази реалност, в която от
огледалото те гледа член на KISS, покемонът Jynx или някоя поп-фолк певица, а ти виждаш в това огледало красота. Още от
малък някак интуитивно съм знаел предназначението на грима и какво той може да
прави, а именно: да подчертава красотата, да скрива грозотата или, при грешно
използване, да удвоява грозотата. В списъка няма създаване на красота от нищото!
Съзнавам, че в горното изказване се таи
идеята, че красотата е нещо естествено, и мисля, че е точно такова. Получава се
такава ситуация: “ако си грозен, съжалявам, не можеш нищо да направиш; ако си
красив, няма нужда да правиш нищо”.
Сега някои биха казали: „О, не. Това е
толкова жестоко и несправедливо спрямо грозните хора. Как така не могат нищо да
направят.“ Справедливо е, но ако направим някои уточнения. Ако горните
изказвания се отнасят до физическата красота или „външната красота“, то трябва
да видим как нещата се променят и дали продължават да са валидни, ако опитаме
да дефинираме красотата изобщо. С това, от една страна имам предвид, че т.нар.
„стандарти“ за външна красота са се променяли много, ако ги погледнем
исторически (не мисля да го правя тук); и от друга страна, че не съществува
само външна красота, а има и друга, която е по-трудна за
обговаряне и за която въобще няма да се говори тук.
Част II
Преди време тийнейджърка ме попита
приблизително следното: „Защо е социално-прието мъжете да спят с много жени,
а обратното не чак толкова? Защо, ако е нормално другите момичета да ходят с
предизвикателно и оскъдно облекло и да трупат харесвания и последователи в
Инстаграм, моите родители проявяват строгост и не биха ми позволили такива
неща?“ Въпросът, според мен, съдържаше две същности – искрено
търсене на отговори „защо, наистина, е така“, от една страна, и субективното
усещане за несправедливост в неизказаните думи „искам и аз да мога да го
правя“ – от друга. Не бях сигурен как да отговоря задоволително и дали съм
способен на това. Всъщност тези два въпроса са обвързани с не една, а поне
няколко дълбоки и обширни теми, например: човешките биология, психология,
еволюция и цялото културно-историческо развитие на човешките общества. Нямаше
как да обясня всичко това. Това е пъзел, който още редя за себе си. Но реших да
направя друго нещо.
Замислих се какво означава тази случка. Какво
означава, че момиче счита, че е в несправедлива позиция, защото не може да носи
дрехи, които акцентират прекалено върху вторичните му полови белези, и после да
прави body count? Какви въпроси поставя това и кои от поставените проблеми мога да
адресирам? И разсъждението ми продължи така.
За начало двата въпроса, които получих, поставят
две различни отделни теми, които обаче са тясно свързани – за правенето на секс
и за външния вид. Разбира се, че сексът е нормална, ако не най-нормалната тема,
която да интересува всеки тийнейджър. Разбира се и че ако си жена (момиче), те
интересува как изглеждаш и до колко си привлекателна. Логичното заключение е,
че колкото по-привлекателна си, статистически, толкова повече шансове имаш за
сексуални контакти, съответно и повече желаещи, от които да избираш или повече
шанс да си желана от предварително избран от теб човек. Тогава да видим дали и
до колко прилагателните „привлекателен“, „красив“, и „разголен“ са синоними. За
начало да оставим голотата встрани.
Част III
Красотата е философско понятие и категория.
Някои казват, че красиво е естественото, други – че красиво е полезното,
изпълняващото предназначението си, а трети – че красиво е симетричното. Някои
казват, че представата и възприятието за красота са в субекта, който „внася“
красота в обекта наблюдавайки го. Други твърдят обратното – че красотата
съществува обективно в света и субектът (наблюдателят) трябва само да я разбере
и разпознае. Трети казват, че красотата е субектно-обектно отношение – т.е. тя
е някъде по средата, съвпадане между критериите на субекта и свойствата на
обекта. Но всичко това в случая не ни помага особено. Знаем, че има стандарти
за красота, и в частност заради примера с грима – за женска красота. Можем да
ги разделим на естествени (вътрешни) и изкуствени (външни). Естествени са тези
стандарти за женска красота, които битуват автоматично в мъжките глави и на
които никой няма нужда да ги „учи“. Тези естествени стандарти са насочени
най-вече към мъжете и са обвързани със сексуалното привличане. Другият вид,
изкуствените или външни стандарти, са насочени към жените. Те своеобразно
казват на жените кои жени са красиви, и правят това чрез популярната култура,
медиите и модната и козметичната индустрия. Това са филми, музикални клипове,
списания, фотографии и какво ли още не. Вменява се на жените, че за да са
красиви те трябва да изглеждат по определен начин и да използват определени
продукти. Малко известен факт сред повечето хора е, че модната индустрия е
създадена от хомосексуални мъже, които налагат стандарти според собствените си
предпочитания ([...]). Т.е. вменява се на жените да изглеждат
по даден начин, за да се харесат предполагаемо на мъжете, без да знаят, че се
движат в обратната посока. Едва ли са нужни детайли за нереалистичните
очаквания, които задават рекламите и снимките на модели редактирани с фотошоп.
Добра бизнес стратегия е: „купувай си козметиката ми докато не изглеждаш като
моделите ми, въпреки че е физически невъзможно и те са компютърно-визуална
илюзия – т.е. завинаги.“ Капитализмът прави чудеса.
Но да се върнем на въпроса. Видяхме
красотата. Сега да погледнем привличането. Споменах, че то е обвързано с
естествените мъжки представи за женска красота (впрочем напълно естествено и
валидно съществуват и женски стандарти за мъжка красота, но там „красота“ и
„привличане“ са в много по-сложни отношения, така че ще се придържам към
казуса). За мъжа, красивата жена е привлекателна и това има конкретни
измерения. Например има проучвания какво процентно съотношение между талията и [...]. Отново обратно на изкуствените стандарти, мъжете не биха
предпочели физически твърде слаба жена, защото това инстинктивно им казва, че
тя може да има затруднения да роди здрави генетични наследници. Мъжът би
предпочел т.нар. „жена с извивка“ (не случайно през някои исторически епохи са
естетизирани до крайност именно дебелите жени като израз на физическо здраве и
плодородие). Освен това, има обективно научно обяснение защо мъжете [...],
което от своя страна е сигнал за размножителен период. Да, странно е.
Биологично погледнато, най-общо един мъж може
само при вида на непозната жена да вземе решение дали иска да спи с нея или не.
Външният вид е напълно достатъчен. Както споменах по-рано, за жените нещата не
стоят толкова просто. За една жена освен вида на мъжа са също толкова важни
неговия характер и статус (позиция в йерархията, материална осигуреност и
прочие). Това е така, защото инстинктивно и подсъзнателно жената преценява дали
този мъж е способен да подсигури нормално съществуване за евентуалните им деца.
Без значение дали е в ума ѝ, тялото на жената задължително прави тези
изчисления.
На базата на казаното дотук, би трябвало да
можем да направим заключението, че човек от гледна точка на първите два
критерия (красота и привлекателност) може да попада в една от четири групи:
красив и привлекателен, грозен и привлекателен, красив и отблъскващ, грозен и
отблъскващ. Тук можем да се върнем на голотата. Според мен, тя може да бъде
усилвател на другите две неща – в положителна и в негативна посока. Тя, обаче, поставя
акцент особено на физическите и телесни измерения на красотата. И предвид
различното действие на привличането при мъжете и жените, досещате се, че
голотата играе по-съществена роля при жените.
Обобщавам: красотата е обективна и
субективна. Има стандарти както за женска, така и за мъжка красота. Тези
стандарти са естествени или изкуствени. При различните полове някои от стандартите
за красота се припокриват до различна степен с привличане към другия пол.
Голотата подсилва ефектите от физическата красота.
Част IV
Връщайки се към казуса е логично да заключим,
че ако си хубаво момиче, ще привличаш повече внимание, както и ако си разголено
момиче ще привличаш повече внимание. Логично е, че ако си хубаво разголено
момиче, ще привлечеш най-много. На пръв поглед – да. Това е напълно вярно на
ниво физиология, биология, секс и тяло. Но на втори поглед – не се знае.
Това, което остава незабелязано е, че не
голотата, а женствеността е най-привлекателна за мъжете. Тези части на женското
тяло, които го правят женско, са привлекателни. И, условно казано, „не е нужно
да ги показваш, за да се виждат“. Т.е. има начини да развиеш женственост без да
изглеждаш като жена от улицата. Има дрехи, които да подчертаят, че си жена без
да показваш твърде много кожа и без да го правят по прекален начин. (Иронично,
като дадеш пространство на въображението на мъжа, това ти печели точки, вместо
да ти ги губи.)
Какво всъщност отправя като послание жена,
която е с максимално къси или прилепнали дрехи? Тя казва: „Аз съм обект. Вземи
ме. Искам да ме искаш.“ Съзнателно или не тя манипулира мъжете (като под
„манипулира“ имам предвид „опитва да предизвика конкретно действие“) и това не
е удовлетворяващо за нито една от страните. Една жена ще е истински доволна да
бъде поискана без да е трябвало да крещи „искай ме“, а мъжът ще е доволен да
има инициативата. Това е едното послание. Тя казва: „Аз имам ниска себестойност
и проблеми на идентичността си.“ Това казва за своята красота и
привлекателност. Другият ѝ възможен отговор или по-точно послание е свързано с
осмислянето на секса и то е: „Аз съм хедонист и нихилист, (може би съм
радикален феминист) и за мен сексът е просто удоволствие, което заслужавам да
си осигуря, играчка, с която да си играя.“
Читателю, ако продължим така, не след дълго
ще имам саркастичното удоволствие да декларирам: „Калокагатията е мъртва, да
живее Инстаграм.“
И.Д.
Bonus: коментарът на Ц.Х.
Може да се чувстваш смотана, но за мене
смотаните са всъщност нормалните.
Ще говоря като учител, като психолог и като
Иво. Като Иво също е важно, защото аз съм странна птица. Но всъщност няма да
кажа нищо странно, а съвсем логично.
Единият вариант е да се съгласиш с ваш‘те, че [...] и да използваш тъпанарски приложения
като Инстаграм с цел да промотираш своя образ.
Другият е да не си съгласен с родителите си.
И те да те карат насила да си каквато искат, а ти да искаш да си [...].
Възможно лекарство е да намериш да общуваш с хора като теб. С които да правите неща, които харесвате, вместо да правите комерсиалните неща на останалия клас.
Съответно не почваш да правиш секс от 9-ти
клас и другите те мислят за смотан, но ти си общуваш с твоите хора и не обръщаш
внимание.
Другото е, ако няма други такива хора и си самотен в класа си, тогава може да има проблем. Тогава трябва да си намериш хоби, да четеш книги и да се разсейваш от това, че се чувстваш излишен в своя клас и различен от своя клас. И след време като осъзнаеш, че тази твоя различност те прави много по-готин, тогава се успокояваш. Но за един млад тийнейджър това е малко трудно.
Важно е да си верен на себе си.
Bonus: „Данчо Петров“
„Обществата функционират по-добре (т.е. с
по-малко насилие), когато има по една жена за мъж. Ако има по много жени за
мъж, няма по много жени за всеки мъж. Има малцинство от мъже, които имат
непропорционален брой жени и много мъже без никакви. И тези мъже не са
щастливи. Това ги прави податливи на агресивни действия.
Ако един мъж, който в името на аргумента има
качествата да бъде желан, има много жени, то всяка от тях има само част от
него. Така че те не установяват истински лични отношения. И не мисля, че това е
удовлетворяващо за хората. Това, което би следвало да искаме, е да имаме около
себе си хора, с които да вплитаме животите в краткосрочен, средносрочен и
дългосрочен план. Това добавя дълбочина към собствения живот, каквато малко
други неща могат.
Да спиш с хора небрежно (неангажиращо)
имплицира, че за теб сексът е небрежен. Да имплицираш, че сексът е небрежен е
да допуснеш, че може да бъде „разведен“, разделен от останалия живот – емоции,
мотивация, ценности. От всичко това. И можеш да ги разделиш, но плащаш висока
цена за това. Трябва да редуцираш човек до небрежното удоволствие на преходна
сексуална интеракция, за да спиш с хора неангажиращо. Мисля, че щом веднъж
превърнеш това в навик около секса, който е дълбоко преживяване, не знам какво
те кара да мислиш, че тази нагласа няма да се прехвърли върху всичко останало,
което правиш. Не виждам как няма.
Някои ще кажат, че моногамията не е много
добро решение. Вижте, животът е брутална полово-предавана болест със 100%
смъртност. Има многобройни проблеми, на които имаме само най-добрия отговор,
който сме измислили до сега и който не е утопичен. Но бих казал, че стабилната
моногамия е най-доброто познато решение и също е минималното нужно изискване за
стабилността на децата.
Така че неангажиращият секс е грешка. Прави
мъжете агресивни, усилва неравенството, прави за жените невъзможна дълбоката
смислена връзка с мъж, спомага трансформацията на секса в нещо небрежно и
оставя участниците без стабилна дългосрочна връзка, дестабилизира децата. Ето,
има много лоши страни.“[1]
Коментари
Публикуване на коментар