Грижа за мозъка в хиперсвързания свят

пауза на хиперсвързаността 

Съществува свят без интернет и без работа, който е на около едно решение разстояние. И ти можеш да го „извикаш“. Това не е есе, а напомняне[1]. Всъщност твърдението представлява търсенето на свят без overwhelm[2]. Макар че не можеш да го извикваш буквално по всяко време – защото вероятно ти трябва интернет за работа или учене – можеш да избереш една свободна сутрин (или вечер, зависи от предпочитанията), в която отвеждаш смартфона в друга стая, а лаптопа в чантата му (или може да е достатъчно да ги изключиш, но е за предпочитане да са извън зрителното ти поле), изключваш Wi-Fi-а и нещо интересно се случва:

ПАУЗА…

Няма нова информация (thank God) и можеш да забележиш това, което ти се случва, в неговата пълнота. Свят на нови възможности, сред които: да изчистиш стаята си; да дефекираш без устройства; кафето/чаят да са с книга вместо с insta; да си направиш график (по този начин решавайки какво да става с времето ти, вместо да си в режим на реагиране); или... да преоцениш посоката на живота си (ако има такава)[3].

Това тук е „новият свят“. Той всъщност е старият. Доскоро хората са имали достъп само до него. Това е „да няма нет“. Не ти трябва да си в планина или гора, за да се грижиш за мозъка си. Най-точно казано: това е пауза на хиперсвързаността.

А работата? Относно нея, супер е, но не е всичко. Да се каже дали капитализмът е добър или лош е твърде невежа по простотата си оценка за правене. Но само напомням, че е взел да излиза далеч от отредените си от чичо Маркс 8 часа на денонощие, така че чак да изпитваш несъзнавана вина, че не си „продуктивен“, защото „може и повече (нали така)“. Излиза от тези 8 часа и навлиза дори в отношенията между хората, но май не всичко може да се измерва количествено.

Затова още сега планирай в графика си (все пак вероятно си доста зает[4] с продуктивност) първата сесия на топла напитка в комбинация с книга или любимо аналогово хоби по избор. Успех.

ИД

---

[1] като вземем предвид фенството ми на Марк Аврелий нека читателят сам да прецени за кого е напомнянето

[2] не знам как е на български, специфично е, всички знаем значението :)

[3] ако няма, виж Правило №10 на Данчо П.

[4] една скандална бележка, която съм срещал из разни книги, с моя добавка в края ѝ: Пиша в мъжки род, ‘щото да не се занимавам навсякъде да добавям „/а“. Естествено, че важи и за жените (и за останалите 17 842 пола).