Токсично родителство: Токсичният баща (Брийни Лий)

Токсичният баща[1]

превод: И. Димов

В перфектен свят бихме имали перфектни родители, които са ни обичали перфектно през цялото време. За жалост, не живеем в свят, който е перфектен. Живеем в счупен свят. И счупените хора чупят хора. Счупените родители имат счупени деца. И тези счупени хора решават да имат деца и чупят и тях.

Родителите са създадени да се грижат, да подсигурят нуждите на децата си. Това е ролята на родител. Това е ролята, която са поели, когато са решили да те родят. Там са да те изхранят, да те наситят с внимание, да ти покажат, че си в безопасност, на сигурно място, и обичан. Това прави децата здрави и спокойни, което им позволява да бъдат независими, здравословни възрастни.

Проблемът е, че в наши дни много хора решават да имат бебе, но не разбират, че те не отглеждат бебета. Отглеждате възрастни! Мислете, че ще имате възрастен – вашата работа е да го отгледате максимално здрав. Това трябва да е съзнателно решение. Не „упс“, не инцидент, не „не планирах това“. Трябва да станем по-отговорни и съзнателно да ставаме родители.

 

Бащите са важни

Няма да се преструвам, че бащите не са нужни. Бащите са много, много нужни и ако не бяха, нямаше да са нужни сперматозоиди, които да оплождат яйцеклетката. Имаме нужда от бащи и имаме нужда от майки. Но най-вече, имаме нужда от здравословни майки и здравословни бащи, за да създадем здрави деца.

Бащите са важни и ако можех да променя нещо в живота си, щеше да е да имам присъстващ, любящ баща. (Можете да си представите какво беше бащи ми – всичко обратно на това.) Ако имах това, щях да бъда толкова различен човек. Но всичко се случва с причина. Можеше да не пиша това. Моите болка и нараняване ми помагат да разбера и да се свържа с други хора, които също са наранени.

Има няколко неща, които ни трябват от бащите ни. Когато не ги получим, може да бъде пагубно за нашето развитие и продуктивност в този свят.

Нашите бащи са ни нужни за привързаност, признание и похвала[2] – това ни дава безопасност и ни прави сигурни - вътрешно.

Нашите бащи са ни нужни за осигуряване и защита[3] - това ни прави сигурни - външно.

Нещо в присъствието на силния баща те кара да се чувстваш в безопасност, да се чувстваш сигурен. Да се чувстваш така: „никой не може да ме нарани, не докато баща ми е наоколо“. За детето неговият баща е като супергерой. Човекът с всички отговори. Този, който когато ти си лягаш да спиш, е буден и който, когато се будиш сутрин, е буден. Твоят родител, твоят баща е като първото ти въведение към Бог в този свят.

Да видим различните архетипи на отровния баща:

 

1. Отсъстващ баща

Това е баща, когото никога не си познавал – който е умрял, когато си бил малък; който е напуснал, когато си бил малък, във формиращите те години, поради развод, влизане в затвора. Нещо от тези. Без значение кое от тях, всички те създават усещане за изоставяне в детето.

 

2. Емоционално недостъпен баща

Това е бащата, който е присъствал физически. (В тази ситуация се случва да чуеш: „Какъв ти е проблемът? Ти имаш баща.“) Този баща е бил физически присъстващ, но емоционално отсъстващ. Често е показвал липса на интерес в теб или е оставил майка ти да те отглежда сама, въпреки че е бил физически в къщата. Това е баща, който не е вложил нищо в живота ти; не е опитвал да те разбере; или е игнорирал чувствата ти. Карал те е да се чувстваш невидим, маловажен. Или просто е бил студен, когато си опитвал да се сближиш с него. Може би е пазил пълно мълчание.

 

3. Неодобряващият баща

Това е бащата, който винаги е бил труден за удовлетворяване: „Имаш 6 по английски. И какво? Имаш 5 по математика. Постарай се повече.“

Нищо, което правиш, не е било някога достатъчно добро за него. Откриваш себе си постоянно стремящ се (и играещ роли) към неговото внимание и неговото одобрение. Какво казват хората с този тип баща:
„Баща ми ме обичаше, просто не ме харесваше. И аз не вярвах на мъже. И привличах мъже, които не вярват на жени, и те ме предизвикваха да докажа любовта си и че съм достойна.
Баща ми беше много суров с мен докато растях. Имах само шестици в бележника си и той казваше „Е, и? Все още имаш 5 по гражданско образование. Това е защото говориш много и си мислиш, че знаеш всичко.“ И когато порастваш с това, си казваш „ако поставя правилно запетаята, баща ми ще ме обича.“

 

4. Ненадеждният баща

Това е бащата, който прави обещания, които никога не е имал намерение да спази. Когато идва деня, в който би трябвало да ги изпълни, той е неоткриваем. А когато се появи, винаги има извинение или казва „ще се реванширам“ и не го прави. Какво прави детето, за да избегне разочарования? Понижава очакванията си. Не очаква нищо от него. Почти го съжалява. И, рано или късно, не иска да има нищо общо с този човек.

 

5. Алкохоликът

Това е бащата, чиято първа любов е бутилката. Всички останали са на второ място след зависимостта му, включително собствените му деца. Баща алкохолик лесно може да наруши мира в дома и да накара всички да „стъпват на пръсти“, защото не знаят, кога ще му „прищракне“. А тази непредвидимост може да доведе до тормоз.

 

6. Упражняващият тормоз / злоупотребяващ

Това е агресивният баща – физически, емоционално, ментално, сексуално злоупотребяващ. Всичко от което е напълно грешно. Но е по-лошо, когато идва от мъж, който се предполага, че трябва да те защитава. При този баща ти винаги си проблем и каквото и да ти прави, винаги е „твоя вина (и го заслужаваш)“. Този тип е бомба със закъснител. И обикновено детето прави всичко възможно да удовлетвори баща си. Защото недоволен баща е ядосан баща, а ядосан баща е злоупотрябяващ баща.

 

7. Нарцистичният баща

Нарцистичните бащи искат да контролират живота ти. И всеки знак, че ставаш независим от тях, е опасност за авторитета им над теб. Така че той никога няма да ти помогне да пораснеш, защото твоето порастване е и твое отдалечаване от него и неговия контрол. Няма да ти помогне да намериш добър партньор, защото той ще е заплаха за него. Този баща няма да те научи да шофираш, защото твоето шофиране е заплаха за контрола му над теб.

Нарцистичният баща те вижда като притежание, не като личност и индивид. Докато правиш това, което ти казва по начин, по който иска да се направи, той е доволен от теб, обича те. Но си „под неговия палец“[4]. Той не иска да порастваш, защото иска да си зависим от него.

Те имат нужда от усещането някой да има нужда от тях.

 

Последици от изоставянето

Защо, щом като сме имали тези отровни бащи, все още копнеем за тях? И опитваме да ги намерим в други хора, във връзки? Това е защото възрастен, който има нужда от баща, не е резултат на добър баща в детството. Последствие е от изоставяне.

Първопричината на всички проблеми с бащи е изоставянето. Не искаш да бъдеш изоставен – дали физически, или емоционално. Така че нещата, с които си имаме работа, като възрастни, се коренят в изоставянето.

Ако си бил третиран като невидим, ако си бил винаги пренебрегван от баща си, ако си бил унижаван, или ако е бил безразличен към чувствата ти, или ако те е наранил (емоционално, ментално, физически), ако не е отговорил на очакванията ти, ако не те е приел, ако не те е валидирал – като негово дете, това са неща, които създават белези. Доживотни белези.

Тези белези изглеждат като: проблеми с доверието във връзки; търсене на валидация навсякъде и във всекиго; привличане към хора, които те обичат условно; страх от изоставяне; ниско самочувствие; ниска увереност; лесно отказване от започнати начинания; гняв и проблеми с гнева; несигурност и постоянна нужда от успокоение; това да не се чувстваш в безопасност в света; да бъдеш „търсач на внимание“ – търсене на внимание от недостъпни хора (това е една от причините жените да се захващат с женени мъже – защото тайно, несъзнателно търсят баща си).

 

Какво да направя?[5]

 

#1: Бог е нашия отец

Харесвам молитвата „Отче наш“, защото включва всички ни, наричаме го „наш баща“. Винаги напомням на себе си: Преди да бъда на тази земя, Бог е бил. След като напусна света, Бог ще бъде. Той е единствената константа в света, в който живеем.

„И ако баща ми и майка ми ме оставят, ГОСПОД ще ме приеме.“ (Псалми 27:10; VBG)

Баща ти може да не е бил добър човек, но Бог е винаги добър и е добър към теб.

 

#2: Скърби за загубата

Баща ти не е бил това, което си искал и вероятно никога няма да бъде това за теб. Приеми факта. Примири се с това. Скърби все едно е някой, който е умрял. Понижи очакванията си и спри да се държиш за идеята, че може да бъде нещо различно от това, което винаги е бил.

 

#3: Стани независим

Опитай да се изнесеш. Няма да му хареса, но не е нужно да му харесва. И ще трябва да го приеме.

 

#4: Постави граници

Ако не можеш да се преместиш веднага, създай граници. Покажи му, изрази кой си. Представи се наново: „Вече не съм малкото дете без глас, и ще ме изслушаш.“ Покажи, че това си ти, къде започваш и къде завършваш. (И можеш да го направиш без да бъдеш неуважителен и груб.)

 

#5: Грижи се за нуждите си

Вече не си дете – не се нуждаеш от родителите ти да се грижат за нуждите ти. Ти можеш да се грижиш за тях сам. Направи го. Разпознай нуждите си и започни работа по това да ги удовлетвориш.

 

#6: Отиди на терапевт

Терапевтът може да ти помогне да разбереш защо поведението е такова каквото е и как това е свързано с отсъствието на баща ти в живота ти (както и планина от други неща за теб).

 

#7: Не вярвай на лъжите

Приеми идеята, че каквото и да е казал за теб, е грешно. Склонни сме да вярваме на родителите си повече от всички останали и че каквото родителите ни кажат за нас, е вярно. Свикни с идеята, че е възможно баща ти да греши в това, което е казал. Вземи тези стрели, които е хвърлил към теб, и ги изхвърли. Вече не си дете. Възрастен си и той няма контрол върху теб повече.

 

#8: Прости

Вероятно това е най-трудното от всичко. Повечето отровни родители са имали свои отровни родители или са им липсвали родители изобщо.

Прошката запълва празнината. Празнината между този, който си бил, и този, който си сега. Много хора са „разкачени“ от миналото си, защото има толкова омраза, толкова гняв, презрение в тях…

Wallace Polsom, The Absent Father (for Sylvia Plath) (2019)

---

[1] [в YouTube:] Breeny Lee, 7 TYPES OF TOXIC FATHERS, < https://youtu.be/59sGOxguoFM >; превод: И.Д.

[2] в оригинал: Аffection, affirmation, praise

[3] в оригинал: Provision, protection

[4] „да бъдеш под нечий палец“ (идиом) – да бъдеш контролиран, под нечий контрол; да бъдеш принуждаван да се подчиняваш на чужда воля

[5] Тази част предимно съвпада със съветите от текста „Отровната майка“ в различен ред: (3, 1, 7, 4, 2, 10, 6, 9)