Хоризонти

октомври 30, 2022

Хоризонти

#личенблог

Хоризонти

Нека само имам вятър в платната.
Краят е далеч – затова ще се бавя.
Когато тогава…
Хоризонтът е пред мен, макар и да е фата моргана.[1]

Миналия път говорих за желанията[2], а днес – за друга голяма тема – изборите. Ще избягам от философските предпоставки и рамки на темата. Имам ли наистина избор…, правя ли избори…, детерминизъм или свободна воля…, „малката“ и „голямата картина“ и т.н.. Сега не ми се занимава с това. Да кажем, че доколкото ни е известно, правим избори.

Мисля, че изборите са често свързани с даден хоризонт. А посоките на света са 4, с междинните – 8, с градусите – 360, с минутите и по-малките мерни единици… - и аз не знам колко. Т.е. друга предпоставка на избора е отговорността, която идва с него. Трябва да се внимава, когато се правят избори, особено важни. (А ако следваме и логиката на Сартр, трябва да си кажем: защо нещо, което би било добро за мен, не би било добро за човека изобщо?) ОК, но какво от това? Изборът ти е един от много (може би от твърде много възможни), от което следва, че трябва да се внимава, защото е отговорно (логично следствие – трябва да се признае). Да, добре. Но защо е „хоризонт“? Главно защото колкото по-голям и съществен е изборът, толкова по-… две неща: 1) толкова повече последствия за живота ти носи; и 2) толкова повече изисква от теб, за да бъде реализиран (след направата му).

Фокусът ми е върху второто. Важните избори, например свързаните с далечна цел, отнемат време да достигнеш до целта, която обаче си избрал по-рано. Което превръща избраната цел в хоризонт, към който решаваш да вървиш. De facto не хоризонта (целта) е проявлението на акта на избора, а самото тръгване към нея.

Добре, следващ въпрос: Какво, ако искаш да вървиш към два различни хоризонта, и не можеш защото са, привидно и логично, взаимоизключващи се? (А на това отгоре и имаш чувството, че не можеш да не избереш – или приемаш работата, или не; или започваш това образование, или не; или се местиш в друг град, или не; или продължаваш приятелството/връзката с някого, или не.) Няма среден път и нито един от двата не е достатъчно убедително, категорично и лесно решение. Трябва да вървиш (към „хоризонтите“, някой от тях), защото времето минава и е непродуктивно – казваш си – да „стоиш на едно място“.

Всъщност пиша това, само за да кажа на себе си, че това е още една класическа когнитивна заблуда. Те, изборите и целите, са просто това – хоризонти. Тези хоризонти са още един от „триковете“ на ума ти да те отклони от по-важното (или по-добре: другото също толкова важно) – земята, на която си стъпил.

Знаем, че животът е баланс. Ако вървиш през ада, метафорично казано, хоризонтът е най-светъл източник на надежда. Но представи си, че не вървиш през ад, а стъпваш през място с красива гледка непосредствено около теб, а не можеш да я видиш или да я погледнеш зает с гледане в хоризонта. Вероятно ще се спънеш. Появява се повторно идеята, че да не си в настоящето е главен източник на нещастие.

Да се върнем на изборите – двата несъвместими хоризонта. „Те са двата пътя на живота ти. Ти не струваш за това, че все още си където си, а не на едното от двете места.“ Това дори не са мисли, а чувството, което създават. Истината е, че ако повървиш малко време по средния път ще се случи едно от три хубави неща. Първото е, че ако имаш късмета двете ти желания да образуват остър ъгъл, когато скъсиш разстоянието, макар и ъгълът да отъпее (което при големи разстояние е лошо), лъчите ще са достатъчно къси, за да видиш по-добре и по-ясно кой хоризонт е „твоят“. Второ, което може да се случи е, да видиш, че изборите ти са по-съвместими отколкото първоначално си смятал (защото метафоричните пространства, могат да се местят по-лесно от географските), а третият вариант е да поживееш и да видиш, че всъщност искаш нещо трето, за което не си и знаел и подозирал. А тези двата изобщо не ги искаш.

Колкото по-далеч е хоризонтът, толкова повече „въздух“ между теб и него. Колкото повече „въздух“, толкова повече вероятност хоризонтът да е фата моргана. (Особена „високо ниво“ оптична илюзия, често срещана в Месинския проток, за която човек може да се информира в Уикипедия[3]). Помни, че понякога не можеш да видиш ясно, колкото и да напрягаш очите си, далечния „хоризонт“ и версиите на бъдещето. Просто не ти е дадено. Но ти е дадено да се огледаш внимателно. И да не бъркаш посоката с дестинацията. Нека само има вятър в платната…

„Всичко, което е необходимо, за да чувствате, че тук и сега е щастието, е просто и скромно сърце.“ - Н. Казандзакис[4]

И.Д.
30.10.22, 16:07